Определение № 4905 от 07.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4138/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от Д. М. О. от гр. Пловдив срещу Определение №3868 от 01.04.2026 г. на Административен съд (АС) - Пловдив по адм. дело №655/2026 г. С определението е оставено без разглеждане искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-1030-000209 от 27.02.2026 г. на началник група към Районно управление (РУ) – Пловдив, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Пловдив, с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца“ и е прекратено производството в тази му част. Частният жалбоподател - Д. М. О. счита, че определението е неправилно. Намира за неясни мотивите на съда относно липсата на годен за оспорване акт от искането и правен интерес за спиране изпълнението на оспорваната заповед. Твърди, че отстраняването на нарушението преди прилагане на ПАМ, лишава от предмет тази ПАМ. Към момента на подаване на жалбата – 06.03.2026 г. – при възстановена регистрация на 27.02.2026 г., заповедта не би могла да преустанови или предотврати извършването на административно нарушение, нито ще отстрани вредните последици от него. Отбелязва, че мотивираната резолюция, с която е прекратено административнонаказателното производство, не му е съобщена. Предвид изложеното, прави искане определението да бъде отменено и спряно изпълнението на оспорваната заповед, алтернативно делото да бъде върнато на друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът – началникът на група към РУ – Пловдив, ОДМВР – Пловдив, не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С обжалваното определение АС – Пловдив е оставил без разглеждане искането на Д. М. О. за спиране на предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-1030-000209 от 27.02.2026 г. на началника на група към РУ – Пловдив, ОДМВР – Пловдив, с която е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП и е прекратено производството в тази му част. За да постанови определението си съдът е посочил, че оспорената заповед е издадена въз основа на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия GA, №4979255 от 26.02.2026 г. Съдът е установил, че с Мотивирана резолюция №26-1030-М000081 от 27.02.2026 г., началникът на група в РУ – Пловдив, ОДМВР - Пловдив, на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 33, ал. 2 ЗАНН (констатиране на признак/признаци на извършено престъпление), е прекратил административнонаказателното производство по горепосочения АУАН, тъй като е образуван Заявителски материал, бързо производство по смисъла на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) №120 от 27.02.2026 г. Първоинстанционният съд е приел, че действието на разглежданата ПАМ е преклудирано на 27.02.2026 г., поради което заявеното особено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на процесната ЗППАМ се явява безпредметно. Предвид изложеното съдът е оставил без разглеждане искането и е прекратил производството в тази му част. Определението е неправилно. Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-1030-000209 от 27.02.2026 г. на началник група към РУ – Пловдив, ОДМВР – Пловдив, е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП, - „временно отнемане на СУМПС на водач до решаване въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца“. ПАМ е приложена заради това, че на 26.02.2026 г. около 20.10 часа в гр. Пловдив, бул. България, на кръстовището на бул. Васил Априлов, О. е управлявал в посока запад – изток, личния си лек автомобил Мазда Примаци с рег. № [рег. номер], със служебно прекратена регистрация на 30.12.2025 г., поради липса на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Оспорената заповед подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. Производствата по прилагане на принудителна административна мярка и това за реализиране на административнонаказателна отговорност са различни, възникват при различни предпоставки и не са обусловени едно от друго, поради което решението относно административнонаказателната отговорност, респективно прекратяването на административнонаказателното производство няма значение за принудителната мярка и съответно не може да лиши искането за спиране на предварителното й изпълнение от предмет. Принудителните административни мерки се прилагат с цел предотвратяване, преустановяване или отстраняване на вредните последици от административните нарушения (чл. 22 ЗАНН). Следователно принудителната административна мярка е насочена към премахване на административното нарушение и неговите последици, а не към санкциониране на нарушителя. Обратно - наказателно постановление се издава и административното наказание се налага на лице, извършило административно нарушение (арг. от чл. 53, ал. 1 ЗАНН), т. е. целта на производството е да санкционира лице, което с поведението си, с действията или бездействието си, е извършило административно нарушение (чл. 24, ал. 1 във връзка с чл. 6 ЗАНН). Следователно отпадането на административнонаказателната отговорност, респективно прекратяването на административнонаказателното производство по отношение на лицето, посочено като извършител на нарушението, няма за последица нито отпадане на предмета на искането, нито на правния интерес на адресата на заповедта за прилагане на ПАМ, както да я оспорва по същество, така и да иска спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. Доколкото липсва произнасяне на първоинстанционния съд по същество на искането, е недопустимо това да се прави за първи път от касационната инстанция. Определението следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционният съд за ново произнасяне по същество на искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорваната заповед. Не са налице факти и обстоятелства, които да обосноват връщане на делото на друг състав на първоинстанционния съд. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 2-ро, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение