Определение № 1 от 03.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 2354/2013 г.

Производството е с правно основание чл. 44, ал.1 от НПК. Образувано е въз основа на определение от 06.12.2013г. на съдията - докладчик по нахд № 1050/13г. по описа на районен съд гр. Хасково, с което е прекратено съдебното производство и делото е изпратено по компетентност на ВКС. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че компетентен да разгледа делото е Софийски районен съд. Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Подадена е жалба от Д. Г. Г. против наказателно постановление № 183/21.01.2013г., издадено от началник на отдел „Охранителна полиция” в Главна дирекция „Национална полиция”, с което на жалбоподателя била наложена глоба за нарушения на чл.27, ал.3 от Закона за частната охранителна дейност. Въз основа на подадената жалба било образувано нахд № 41781/13г. по описа на Софийски районен съд. С определение от 29.11.2013г. съдебното производство било прекратено и делото изпратено по компетентност на районен съд гр. Хасково по съображения, че мястото на извършване на нарушението е в [населено място], където като не били съхранявани и представени изискваните от Закона за частната охранителна дейност документи. С определение от 06.12..2013г. на съдията - докладчик по нахд № 1050/13г. по описа на районен съд гр. Хасково, съдебното производство било прекратено и повдигнат спор за подсъдност. ВКС намери, че съдът, на който делото е подсъдно, е Софийският районен съд. Чл. 59 ал.1 от ЗАНН определя компетентността за обжалване на наказателните постановления пред районния съд, в района на който е извършено или довършено административното нарушение. В конкретния случай Г. е било санкциониран за бездействие. Правно дължимото от него действие е било предоставяне на изискуемите по закон документи, които са били поискани от контролните органи в [населено място], [улица], което място на извършване на нарушението е посочено както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление. Водим от горното и на основание чл. 44, ал.1 от НПК, ВКС, І НО,