Определение № 185 от 04.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 1457/2019 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. К. Д. като ЕТ „С. Д.“ срещу определение № 662 от 08.11.2018г. по в.т.д. № 6/2018г. на Варненски апелативен съд, ТО, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател с правно основание чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, в „подкрепа на банковата мафия“. Счита, че молбата му е основателна, тъй като е обезсилено решението на първоинстанционния съд и прекратено производството по отношение на него, поради което му се дължат направени разноски. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да му бъдат присъдени разноски за въззивното производство. Ответникът „УниКредит Булбанк“ ЕАД и третото лице – помагач „Агенция за събиране на вземания“ ЕООД не изразяват становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че липсват доказателства за надлежно учредена представителна власт на лице по чл.32, т.1 от ГПК, което е констатирано от съда с определение № 124 от 27.02.2018г., и извършените действия от лице без представителна власт са потвърдени от въззивниците. Посочил е, че по делото няма представено адвокатско пълномощно, необходимо съобразно чл.25, ал.1 ЗАдв и удостоверяващо учредена представителна власт със съдържание, посочено в чл.33 ГПК, тъй като представените, но приложени към корицата пълномощни не са в оригинал и нямат съдържанието, изискуемо в чл.33, изр.2 ГПК – в тях не е посочен адвокат, на когото е учредена представителна власт, нито адвокатско дружество по смисъла на чл.57 и сл. от ЗАдв. Поради това е достигнал до извод, че независимо от изхода на спора разноски в полза на страната не следва да се присъждат. Обжалваното определение е правилно. Действително, с оглед изхода на делото, частният жалбоподател има право да му бъдат присъдени направените във въззивното производство разноски. Настоящият състав намира обаче, че по делото не е доказано реалното извършване от страната на разноски в претендирания размер, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. От една страна, не е представено пълномощно за процесуално представителство от адвокат или адвокатско дружество, а е представено единствено пълномощно, дадено на „Правна компания Д. и Х.“ ООД, а от друга страна, не са представени доказателства за реалното заплащане на договорено адвокатско възнаграждение, съгласно разясненията, дадени в т. 1 на ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, тъй като в пълномощното липсва изявление, имащо характера на разписка за получено възнаграждение, а е посочено, че е издадена фактура за сумата 13500 щатски долара – кредитна линия към упълномощителя. Поради това обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение