Решение № 3124 от 19.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9762/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Е. С. П. против Решение № 21828 от 25.06.2025 г., постановено по адм. д. № 4084/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата й против отказ, обективиран в писмо изх. № 3/19.03.2025 г. на кметския наместник на [населено място], община Трън, за издаване на удостоверение за наследници. В касационната жалба се поддържа, че постановеното решение е недопустимо, а алтернативно – неправилно и незаконосъобразно – касационни основания по чл.209, т.2 и т.3 от АПК. Навеждат се доводи, че делото е разгледано от Административен съд – София-град при липса на местна подсъдност, тъй като съдебният контрол върху процесния отказ следвало да се осъществи от Административен съд – Перник. Твърди се също, че първоинстанционният съд неправилно е приел законосъобразност на отказа, като не е отчел, че липсата на данни в регистрите на населението на Столична община сочи, че лицето не е имало последно местожителство в София, а в [населено място], община Трън. Поддържа се, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл.7 и чл.9 АПК за установяване на всички релевантни факти и не е приложил чл.2, ал.4 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г., като не е извършил необходимите проверки в местните регистри. Поради това се иска обезсилване на решението като недопустимо, а при условията на алтернативност – неговата отмяна и задължаване на административния орган да издаде исканото удостоверение. Ответникът по касационната жалба – Кметски наместник на [населено място], община Трън, чрез процесуален представител, оспорва същата като неоснователна и поддържа, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява, писмено и в съдебно заседание, становище за неоснователност на касационната жалба и счита постановеното съдебно решение за правилно. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установено, че административното производство е образувано по заявление на касаторката за издаване на удостоверение за наследници на С. Р. Д., починал през 1942 г. Административният орган е отказал издаването на удостоверението с мотив, че съгласно наличните актове за гражданско състояние лицето е починало в София, но в регистрите на населението не съществуват данни, въз основа на които да бъде издадено удостоверение за наследници. Съдът е приел, че удостоверенията за наследници се издават въз основа на данните в регистъра на населението съгласно чл.24 от Закона за гражданската регистрация и Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г., като при липса на такива данни административният орган не разполага с правомощие да установява наследници въз основа на частни сведения или други неофициални източници. Приел е също, че когато липсват официални документи, удостоверяващи съответните факти с правно значение, същите могат да бъдат установени по съдебен ред в исково производство по реда на чл.124, ал.1 и ал.4 от Гражданския процесуален кодекс. При тези съображения съдът е приел, че процесният отказ е постановен от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите за недопустимост на съдебния акт поради нарушение на правилата за местна подсъдност. Дори да се приеме, че спорът е следвало да бъде разгледан от друг административен съд, подобно нарушение не води до недопустимост на постановеното решение. Правилата за местна подсъдност уреждат вътрешното разпределение на делата между съдилищата от една и съща степен и тяхното нарушение не засяга правораздавателната компетентност на административните съдилища като цяло, нито води до липса на правораздавателна власт. Освен това от страна на касатора няма подадено възражение по отношение на местната подсъдност. Следователно постановеното решение не страда от порок, който да обосновава неговото обезсилване. Неоснователни са и доводите за неправилност на решението. Съгласно чл.24 от Закона за гражданската регистрация удостоверенията се издават въз основа на данните, съдържащи се в регистрите на населението. Съгласно Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. удостоверението за наследници представлява официален документ, който удостоверява факти въз основа на данните от тези регистри. Следователно административният орган няма правомощие да създава или допълва липсващи данни чрез свободна преценка на представени частни документи, свидетелски сведения или други източници извън официалните регистри. В случая по делото е установено, че в регистрите на населението не са налични данни относно наследниците на лицето, чието удостоверяване се иска. Извършени са проверки в различни административни звена, които също не са установили наличието на такива данни. При тези обстоятелства административният орган обективно не разполага с необходимата информация, въз основа на която да издаде удостоверение за наследници, а издаването на такъв документ при липса на официални данни би било в противоречие със законовата уредба и принципа на правна сигурност. Неоснователни са и възраженията, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл.7 и чл.9 АПК. По делото са събрани доказателства за извършени проверки и служебно издирване на информация в различни регистри, поради което не може да се приеме, че административният орган е постановил отказа си при неизяснена фактическа обстановка. Обстоятелството, че не са открити данни, които да позволят издаването на исканото удостоверение, не означава, че административният орган е бездействал или не е изпълнил служебните си задължения. Неоснователни са и доводите за неправилно приложение на чл.2, ал.4 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. Тази разпоредба урежда кой орган издава удостоверенията в зависимост от мястото на съхранение на регистрите, но не създава правомощие за издаване на удостоверение при липса на данни в съответните регистри. Следователно дори компетентният орган да съхранява регистрите, той не може да издаде удостоверение, ако необходимите данни не съществуват в тях. При това положение правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая не са налице основания за отмяна на процесния отказ. Същият е постановен от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта на закона. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение