Определение № 243 от 01.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 821/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Н. Г. от [населено място], чрез адвокат М. А., срещу разпореждане № 7486 от 20.02.2020 г. по гр. д. № 12528/2018 г. на Варненски районен съд, с което е върната подадената от частния жалбоподател молба за отмяна на постановеното по същото дело и влязло в сила решение № 3090 от 08.07.2019 г. В частната жалба се поддържа, че атакуваното разпореждане е неправилно с твърдението, че подписалата молбата за отмяна адвокат М. А. разполага с представителна власт по отношение на К. Н. Г., доколкото е била назначена за негов особен представител като ответник по делото. Ответникът по частната жалба – „Кредитреформ България” ЕООД, [населено място] – не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна. За да върне молбата за отмяна, подадена от К. Н. Г. срещу влязлото в сила решение № 3090 от 08.07.2019 г. по по гр. д. № 12528/2018 г. на Варненски районен съд, администриращият съд е приел, че в предоставения му срок молителят не е изпълнил указанията, дадени му с разпореждане от 16.01.2020 г. във връзка с разпореждане на ВКС от 10.01.2020 г., за представяне на доказателства за надлежно учредена представителна власт на адвокат М. А., подписала молбата за отмяна от името на К. Н. Г.. Обжалваното разпореждане е правилно. От данните по делото е видно, че с определение № 841 от 17.01.2019 г. по гр. д. № 12528/2018 г. на Варненски районен съд адвокат М. А. от В. адвокатска колегия е била назначена за особен представител на ответника по делото К. Н. Г. по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. Доколкото в определението не е посочено изрично за кои процесуални действия се назначава особеният представител, по аргумент от чл. 34, ал. 4 ГПК, следва да се приеме, че така учредената представителна власт в полза на адвокат А. е действала до приключването на спора с влязло в сила решение, т. е. до постановяване на въззивно решение № 1036 от 21.11.2019 г. по в. т. д. № 1462/2019 г. на Варненски окръжен съд (неподлежащо на касационно обжалване). Следователно, за всички процесуални действия, следващи приключването на спора с влязъл в сила съдебен акт, в т. ч. и за подаване на молба за отмяна на този акт, адвокат А. не разполага с представителна власт. Ето защо, изводът, че депозираната от нея молба за отмяна е нередовна поради липса на доказателства за надлежно учредена представителна власт и че тази нередовност не е отстранена в предоставения на страната едноседмичен срок, е правилен и затова атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Що се отнася до определението на Варненски апелативен съд, посочено в частната жалба като релевантна за случая практика, доколкото не е представено с жалбата, същото не може да бъде обсъждано – нито дали е относимо, нито дали евентуално би било споделено от настоящия състав. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение