Определение № 431 от 15.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6478/2014 г.

Производство по чл. 282, ал. 2 от ГПК. Делото е образувано по касационна жалба на П.б. „М.у.” срещу решение № І-99/16.07.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 999/2014 г. на Бургаския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 31/08.04.2014 г. по гр. дело № 136/2013 г. на Царевския районен съд, са уважени, предявени от Н. К. Б. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищеца, извършено със заповед № РД-15-2112/09.10.2013 г. на министъра на земеделието и храните (М-раЗХ) на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, ищецът е възстановен на длъжността „управител” на почивната база - касатор и последната е осъдена да заплати на ищеца сумата 10 100.70 лв. – обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва, считано от 13.12.2013 г. до окончателното изплащане на задължението; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски и държавна такса по делото. С последваща молба с вх. № 4097/20.08.2014 г. (която неправилно не е администрирана незабавно от въззивния съд и е останала пришита по въззивното дело – листове 53-55) жалбоподателят е поискал на основание чл. 282, ал. 2 от ГПК спиране изпълнението на въззивното решение. В частта му, с която са уважени конститутивните искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, въззивното решение има конститутивно действие, то не е осъдително и няма изпълнителна сила в тази част. В частта му относно разноските по делото, макар и осъдително, въззивното решение има характера на определение и не подлежи на изпълнение в тази част преди да влезе в сила. С разпореждане № 367/10.11.2014 г. на молителя-жалбоподател са дадени указания да внесе надлежно обезпечение по чл. 282, ал. 2 и ал. 3 от ГПК в размер 11 260 лв. и да представи доказателства за това по делото в едноседмичен срок от връчване на съобщението – с оглед исканото спиране на въззивното решение и в частта му, с която молителят-жалбоподател е осъден да заплати на ищеца сумата 10 100.70 лв. – обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва, считано от 13.12.2013 г. до окончателното изплащане на задължението – по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. Съобщението е редовно връчено на 27.11.2014 г., като в срока за изпълнение, изтекъл на 04.12.2014 г., както и понастоящем, указанията за внасяне на обезпечението и представяне на доказателства за това не са изпълнени от страна на молителя. В заключение – молбата за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, следва изцяло да се остави без уважение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение