Определение № 25 от 03.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 3016/2018 г.

Производството е приключило с постановяване на решение № 37 от 02.05.3019 г., с което е оставена без уважение молбата на В. Е. П. – Г. за отмяна на влязлото в сила решение на СГС, ТО, VІ-4 състав по гр.д.№ 6186/2016 г., на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК. Междувременно, на основание чл.309 ал.1, вр. чл.282 ал.2 т.1 ГПК, е било спряно изпълнението на решението на СГС, тъй като молителката е внесла обезпечение в размер на дължимата сума от 1 600 лв. На 24.06.2019 г. е постъпила молба от В. Е. П. – Г., за освобождаване на внесената гаранция. Една от насрещните страни, а именно Н. Б. П., е възразила против искането за връщане на внесеното обезпечение, т.к. има вземане към молителката по спряното изпълнително дело и моли сумата да бъде преведена по него. В тази връзка на 13.01.2020 г. е постъпило и искане от ЧСИ А. Д., рег.№ 853, за превеждане на обезпечението по негова сметка, т.к. дължимите суми по изп.д.№ 20188530400239 /с присъединяване на разноските по т.д.№ 3016/2018 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о./ са в по-голям размер. В отговор на това искане молителката В. П. – Г. писмено е заявила, че дава съгласието си обезпечението от 1 600 лв. да бъде преведено по специалната банкова сметка на ЧСИ А. Д. за покриване на задълженията й по изпълнително дело № 20188530400239. Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че искането на Н. П. и ЧСИ е основателно. Внесената гаранция по чл.282 ал.2 ГПК обезпечава изпълнението на присъдените с атакуваното решение суми. След като е образувано изпълнително производство и не е налице пълно погасяване на вземането, сумата следва да се преведе на съдебния изпълнител за удовлетворяване на взискателя. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение