Решение № 274 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11000/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. С. С., чрез пълномощника адвокат И. Йончев, против решение № 914 от 05.08.2025 г., постановено по адм. дело № 84/2025 г. по описа на Административен съд – Смолян, с което е оставена без уважение жалбата му срещу решение № 21/04/1/0/02624/4/01/04/02 с изх. № 01-6500/8570#14 от 04.03.2025 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“; Ц. С. С. е осъден да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ направените по делото разноски. Касационният жалбоподател излага и доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че давността не е изтекла, поради това, че същата е прекъсната от незаконосъобразни действия на административния орган на 29.10.2019 г. във връзка с отменения Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/. Поддържа, че решаващият съдебен състав е допуснал съществено процесуално нарушение, като е приел изцяло и безкритично мотивите на административния орган, без да извърши собствена преценка на доказателствата по делото, включително е пренебрегнал заключението по допуснатата съдебно – икономическа експертиза /СИЕ/. Според касационния жалбоподател в конкретния случай, за определяне размера на финансовата корекция, трябва да се приложат Правилата за определяне на размера на финансовата корекция, а не клаузата за неустойка по договора. На последно място изразява становище, че съдът е бил длъжен да разгледа всички доказателства и доводи, представени от страните, както и тенденцията за подобряване на дейността на земеделското стопанство. Претендира отмяна на обжалваното решение, ведно с присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ не взема становище по касационната жалба и в съдебно заседание не се представлява. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на първоинстанционния съд да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Ц. С. С. срещу решение №21/04/1/0/02624/4/01/04/02 с изх. № 01-6500/8570#14 от 04.03.2025 г. /л.803/ за налагане на финансова корекция /РФК/, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/. С оспорения административен акт е определена финансова корекция в размер на 96 593,45 лева, представляващи 100 % от получената субсидия. За да постанови този резултат съдът е приел, че давността по чл. 3, §1 от Регламент № 2988/1995 г. не е изтекла, тъй като в случая е налице продължаваща или повторно извършена нередност по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2 от регламента /неизпълнение на одобрени индикатори за две последователни години, така както е прието в чл. 15 от договора за БФП - 18.10.2016 г.- 10.10.2017 и 18.10.2017 г. – 18.10.2018 г./, като давностният срок започва да тече от 01.01.2019 г. Първостепенният съд се е позовал включително на чл. 3, § 1, ал. 3 от регламента и е счел, че давността е била прекъсната от органа на 29.10.2019 г. с изпращане на писмо изх. № 01-6500/8570 на ДФЗ за откриване на производство по налагане на финансови корекции, приключило с отменено АУПДВ от 28.07.2020 г. Изложени са съображения, че независимо от спирането и прекъсването на давността не е изтекла абсолютната давност от 8 години, а освен това административният орган е следвало да съобрази разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, във връзка с която единственото правнозначимо за него законодателно ограничение е свързано с предвидените в чл. 3, § 1 от Регламент /ЕО/ № 2988/95 давностни срокове. На следващо място първостепенният съд се е мотивирал, че от събраните при провеждане на административното производство доказателства, както и събраните в хода на съдебното производство такива, безспорно се установява, че в периода 18.10.2016 г. - 10.10.2017 г. достигнатият процент на изпълнение на бизнес плана е 0,87%, а за периода 18.10.2017 г. - 18.10.2018 г. то е 3,80%. Съобразено е заключението на допуснатата и назначена СИЕ, според което средноаритметично за периода установява 2.33% изпълнение /с включване на произведеното овче мляко на ишлеме е 23.29 %/. Поради това, според съда, ползвателят не е постигнал изпълнението на заложено в бизнес плана и поетото в договора /съгласно чл. 15, ал. 1/ да постигне и поддържа резултати от изпълнението, които не са повече от 50% по-ниски от заложените от него при кандидатурата, а непостигането на заложените в бизнес плана финансови параметри, представлява нарушение на договорно задължение, както и неизпълнение на одобрените индикатори, предопределящо наличието на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/. Според решаващите мотиви на административния съд, в случая фактическите констатации на органа - непостигането на финансовите показатели от бизнес плана за два последователни периода на изпълнение, не са били оборени и обосновано са послужили като основание за налагане на финансовата корекция. Изложено е, че без значение в случая е дали изпълнение за двата периода на бизнес плана е в размер на 0,87 за първия или 3,80% за втория /според органа/ или на 12,89% средноаритметично за двата периода /според вещото лице по съдебно-икономическата експертиза/, след като и в двата случая изпълнението е под 50%. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на материалния закон. Съдебният акт е мотивиран и е издаден при спазване на процесуалните правила. Изложени са подробни обстоятелствени, свързани със спорния въпрос мотиви, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Решаващият съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Неоснователно е основното оплакване в касационната жалба, а именно че е изтекла давността съгласно чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент № (ЕО) 2988/95, защото предприетите от административния орган действия по издаване на АУПДВ са процедурно незаконосъобразни, тъй като актът е бил отменен. По аргумент от чл. 172, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /Давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната/ това би било вярно само ако в разглеждания случай намира приложение предвидената в чл. 171 ДОПК давност. По делото обаче липсва спор, че приложима е определената в чл. 3, § 1 от Регламент (ЕО) № 2988/95 давност, за прекъсването на която се прилагат именно уредените в регламента правила, а не тези по чл. 172 ДОПК. Следователно давностният срок се прекъсва с всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността, в това число и от издадения, а впоследствие - отменен АУПДВ. В тази връзка правилно Административен съд – Смолян е приел, че към датата на издаване на атакуваното решение за налагане на финансова корекция давностният срок по смисъла на чл. 3, § 1 от Регламент (ЕО) № 2988/95 не е изтекъл. Не намират правна опора твърденията на касатора, че решаващият състав е допуснал съществено процесуално нарушение, като е приел изцяло и безкритично мотивите на административния орган, без да извърши собствена преценка на доказателствата по делото, включително е пренебрегнал заключението по допуснатата СИЕ. Първостепенният съд е съобразил всички правно значими факти, а именно, че според изготвения бизнес план по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от ПРСР 2014-2020, инвестиционния проект на земеделския производител е „Създаване на трайни насаждения и повишаване ефективността на животновъдното стопанство, чрез закупуване на специализирана земеделска техника“. Инвестицията е на обща стойност 240 079,81 лева, със заложени в бизнес плана показатели „приходи от дейността“ за реализация на продукция - череши и овче мляко в пълни 10 години, съответно предвидени разходи за дейността за тези години. Във връзка със заявлението за плащане по сключения договор № 21/04/1/0/02624 от 22.02.2016 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е била извършена проверка на място в периода 16.05.2019 – 07.06.2019 г., както и допълнителни административни проверки, при които е установено следното изпълнение на одобрения бизнес план: 1. В периода 18.10.2016 г. - 10.10.2017 г. -общо приходи от продажби по бизнес план - 90 000.00 лв.; общо приходи от продажби при проверка на място - 936.00 лв.; общо количество произведена продукция по БП - 60.00 лв.; общо количество произведена продукция /ПнМ - 0.52. Процент на изпълнение на бизнес плана за периода - 0,87%; 2. В периода 18.10.2017 г.- 18.10.2018 г. - общо приходи от продажби по бизнес план - 90 000.00 лв.; общо приходи от продажби при проверка на място - 3010.00 лв.; общо количество произведена продукция по БП - 60.00 лв.; общо количество произведена продукция/ПнМ - 2,28. Процент на изпълнение на бизнес плана за периода – 3,80%. Според оспореното решение за налагане на финансова корекция неизпълнението на заложените с бизнес плана показатели за първия отчетен период от 18.10.2016 г. - 18.10.2017 г. е 99.13%, а за втория период от 18.10.2017 г. - 18.10.2018 г. неизпълнението е в размер на 96,20% от заложените количествени показатели. В заключението си вещото лице приема същите стойности на изпълнение и средно аритметично за посочените период 12.89 % изпълнение /колона 13/. Изчислената от него стойност за периодите 18.10.2016 г. - 18.10.2017 г., 18.10.2017 г. - 18.10.2018 г. и 18.10.2018 г.-18.10.2019 г. /т.е. първа, втора и трета година е общо 26.80% изпълнение/. Тук следва да бъде направено уточнението, че последната трета година не е била предмет на извършената проверка на място, както и допълнителните административни проверки от страна на ДФЗ. Според чл. 15, ал.1 от сключения договор, бенефициерът има задължение при осъществяване на подпомаганата дейност да постигне и поддържа резултати от изпълнението, които не са повече от 50% по ниски от заложените в него в бизнес плана количествени показатели /одобрени в предвидения обем приходи по отделните параметри/ и въз основа на които е предоставена финансова помощ от ПРСР. За неизпълнение не се счита непостигане на количествен показател, което не се дължи на негово бездействие или когато за поне две последователни години се установява тенденция за подобряване на дейността на стопанството за постигане на целите по подмярка 4.1. Съответно в раздел V. Отговорност, при неизпълнение /чл.19 и следващите/ е уредена отговорността на ползвателя на помощта в случай на пълно неизпълнение на задължението за извършване на инвестицията, в които случаи ползвателят дължи обезщетение в размер на цялата получена до този момент финансова помощ, ведно с неустойка. Съобразно разпоредбите на чл. 57, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., послужили като основание за издаване на оспореното решение, ако ползвателят на помощта не изпълнява задължение по тази наредба или по договора за предоставяне на финансова помощ след изплащане на каквато и да е част от финансовата помощ, РА може да поиска връщане от ползвателя на всички изплатени суми по договора; ако ползвателят на помощта не изпълнява задължение по чл. 54, РА изисква връщане на цялата или на част от изплатената финансова помощ при спазване на разпоредбите на чл. 35 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014. При тази нормативна и договорна регламентация изцяло следва да бъдат споделени изводите на първостепенния съд, че без правно значение е дали конкретните стойности са съответно 0,87 % за първия и 3,80% за втория период, или 12,89% средноаритметично за двата периода, според заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, защото и в двата случая се касае за изпълнение под 50 %. Касационният жалбоподател се позовава на изчисления на вещото лице, които прави в проведеното пред първата съдебна инстанция съдебно заседание, проведено на 11.07.2025 г. Според тях, когато средно аритметичният процент на изпълнение е 2,33, без да се взема продаденото мляко на ишлеме, тогава санкция трябва да бъде 46046,10 лева. Тези изчисления биха могли да бъдат обсъждани и евентуално кредитирани, в хипотезата, в която договорните клаузи не предвиждаха задължително минимално изпълнение на заложените в бизнес плана финансови показатели в размер на 50 %. Дори да се приеме, че в случая административният орган е следвало да приложи не разпоредбите на сключения договор във вр. с чл. чл. 57, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., а Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП /Правилата/, не би се стигнало до друг размер на определената финансова корекция. Това е така, защото според т. 30 от Правилата /Приложение към раздел I „Общи положения“/, когато ползвателят не изпълнява одобрения проект /не са постигнати нивата на показатели, предвидени в бизнес плана/, реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години са под 20 % от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило две или повече финансови години, се налага финансова корекция в размер на 100 % от предоставената финансова помощ от договора. Оценката съобразно ЗУСЕФСУ за изпълнението на бизнес плана се извършва строго за конкретен период на проверка, в рамките на който се сравняват реализираните индикатори /приходи 0,87% и 3,80%/ със заложените стойности, въз основа на които проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него. Тенденцията за следващия период /третата година - 35,25% според заключението на СИЕ, т. пета/ не следва да бъде включвана в резултатите от изпълнението, доколкото всяка проверка е самостоятелна и обвързана с крайна дата на проверявания период, без прехвърляне на резултати. Поради всичко изложено, настоящият съдебен състав приема за правилни изводите на административния орган и на съда, че е извършено нарушение, изразяващо се в неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, в който случай е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ. С оглед на тези доводи, настоящият състав прецени като неоснователни оплакванията на касационния жалбоподател и при липсата на данни за допуснати нарушения по смисъла чл. 209, т. 3 АПК, съдебното решение следва да се остави в сила като правилно. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. Ответникът не претендира разноски, поради което такива не се присъждат. По изложените съображение и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,