Определение № 405 от 17.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3968/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 2371/ 26.01.2015 г., подадена от И. И. П., против разпореждане № 10507 от 05.12.2014 г. по в.гр.д. № 2538/2014 г. на съдия от Пловдивския окръжен съд, с което е върната на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК подадената от И. П. частна жалба вх. № 30944 от 07.11.2014 г. срещу определение № 2950 от 22.10.2014 г. по същото дело, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. за обжалване на определение № 2554 от 11.09.2014 г. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното разпореждане и се иска неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: И. И. П. е подал частна жалба /наименована “Касационна жалба”/, вх. № 26949 от 30.09.2014 г. срещу определение № 2554 от 11.09.2014 г. по в.гр.д. № 2538/2014 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което производството по делото е прекратено поради оттегляне на подадената въззивна жалба. Частната жалба е оставена без движение и на жалбоподателя са дадени указания да представи 9 бр. преписи от нея и да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. Указанията са съобщени на жалбоподателя на 13.10.2014 г. На 21.10.2014 г. същият е сезирал съда с искане да бъде освободен от внасяне на държавна такса на основание чл. 83, ал.2 ГПК. С определение № 2950 от 22.10.2014 г. съдът е оставил искането без уважение. Срещу това определение жалбоподателят е подал частна жалба /наименована “Касационна жалба”/ вх. № 30944 от 07.11.2014 г. Тя е оставена без движение и на жалбоподателя са дадени указания в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. Съобщението с указанията на съда е връчено на жалбоподателя на 27.11.2014 г. На 03.12.2014 г. същият е подал молба вх. № 33727, в която сочи, че обжалва определение № 2554 от 11.09.2014 г. Към молбата е представено копие от вносна бележка от 03.12.2014 г., удостоверяваща внасянето на сумата 15 лв. държавна такса по сметка на ВКС. За да постанови обжалваното разпореждане съдът е приел, че констатираната нередовност на частна жалба с вх. № 30944 от 07.11.2014 г. не е отстранена. Приел е, че внесената държавна такса в размер на 15 лв. касае отстраняване нередовността на частна жалба с вх. № 26949 от 30.09.2014 г. Обжалваното разпореждане е правилно. Съдържанието на подадената от жалбоподателя молба вх. № 33727 от 03.11.2014 г., към която е представено и копие от вносна бележка от същата дата, с която по сметка на ВКС е внесена държавна такса в размер на 15 лв., налага извод, че с внасяне на тази държавна такса жалбоподателят цели да отстрани нередовностите на частна жалба вх. № 26 949 от 30.09.2014 г., с която е обжалвал определението на Пловдивския окръжен съд за прекратяване на делото. Този извод се налага от изрично заявеното в молбата искане “да бъде отменено определение № 2554 за прекратяване на производството по гр.д. № 2538/2014 г. и да бъде постановено продължаване на делото”, както и от обстоятелството, че в тази молба няма наведени никакви доводи срещу определение № 2950 от 22.10.2014 г., с което съдът е отказал да освободи жалбоподателя от внасяне на държавна такса по реда на чл. 83, ал.2 ГПК. Поради това правилно съдът е приел, че указанията за отстраняване на нередовностите в частна жалба вх. № 30944 от 07.11.2014 г. не са били отстранени в определения срок и е разпоредил връщането й. По тези съображения обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, а делото върнато на Пловдивския окръжен съд за проверка на редовността и администриране на частна жалба вх. № 26 949 от 30.09.2014 г. Водим от гореизложеното съдът