Решение № 956 от 19.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3053/2011 г.

Решение № 956 от 19.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3053/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Златин Иванов Харбалиев от гр. Бургас против решение № 43 от 12.01.2011 г., постановено от Административния съд - гр. Бургас по адм. д. № 528/2010 г. С обжалваното решение съдът е изменил РА № 02900847/24.11.2009 г. на ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № РД-10-23/28.01.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП в частта относно данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчен период 2008 г., като вместо определения данък в размер на 2645,52 лв. и 180,07 лв. лихва, е определил данък в размер на 2473,61 лв. и 168,32 лв. лихва. Съдът е отхвърлил жалбата на Златин Харбалиев в частта относно определен данък по ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. и по ЗДДФЛ за 2007 г. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 875 лева.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението. От обстоятелствената й част следва, че поддържаните касационни основания са допуснати от съда съдопроизводствени нарушения, необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон. Конкретните оплаквания се свеждат до следното:

1. неправилно съдът е приел, че за данъчен период 2004 г. освен дохода, получен като трудово възнаграждение по договор с "Криома" ООД, жалбоподателят е получил и други доходи от дружеството;

2. в противоречие с доказателствата по делото съдът е отказал да приеме, че внесените през 2007 г. средства за учредяване на гражданско дружество по ЗЗД представляват облагаем доход с неустановен произход;

3. неправилно съдът не е признал за установени получените от жалбоподателя от баща му средства в размер на около 35000 лв.;

4. за определения данък по ЗДДФЛ за 2008 г. съдът неоснователно е приел, че действително заплатената цена при закупуването на три имота по нотариален акт 15.05.2008 г. е 48184 евро а не посочената в нотариалния акт цена от 75000 лв.

Иска се отмяна на решението и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се отмени ревизионният акт. Претендират се разноски.

Ответникът в касационното производство - директорът на дирекция "ОУИ"-Бургас не взима отношение по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора, съдът е обсъдил относимите доказателства и в съответствие с установените от тях правно-релевантни данни обосновано е прието, че не са опровергани констатациите в РА.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но като неоснователна.

С обжалвания РА на жалбоподателя е извършена ревизия по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК поради констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 7 от същия кодекс. Ревизията е по приложението на чл. 35 от ЗОДФЛ и чл. 48 ЗДДФЛ е за периодите - 2004, съответно 2007 и 2008 години. Установено е, че за 2004 г. по сметка в "Алианц България" АД ревизираното лице е получило от "Криома" ЕООД преводи освен за възнаграждение за извършена работа по трудов договор и допълнителни парични суми, представляващи необложени трудови доходи. Установено е също така, че за ревизирания период, ревизираното лице не е подавало годишна данъчна декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.). По отношение на определения данък по ЗДДФЛ за 2007 г. органът по приходите е установил при съпоставянето на доходите на ревизираното лице с придобитото имущество и направените разходи за тази година, че е налице несъответствие на преведените парични средства с декларираните облагаеми доходи от лицето - обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Ревизиращите органи не са приели за доказани твърденията на лицето, че внесените от него по разплащателна сметка в "Първа инвестиционна банка" в евро на 29.11.2007 г. 15000 евро представляват предоставени му от Егор Колица 23000 лв. и 8000 лв. от Стефан Перификов по договор за учредяване на гражданско дружество, както и твърдението относно неправената от него вноска по разплащателна сметка в евро на 18.12.2007 г. в размер на 32960 евро, че част от сумата представлява предоставена му от Андрей Андреев сума от 8000 лв. по същия договор. Според органа по приходите представеният договор за учредяване на гражданско дружество е съставен за целите на ревизията, тъй като е било установено, че няма регистрирано гражданско дружество по чл. 357 от ЗЗД и в съответствие с изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 6 от Закона за регистър БУЛСТАТ, поради което не е бил доказан произхода на средствата по сметката на Златин Харбалиев.

За 2008 г. органът по приходите е установил наличието на средства с неустановен произход в размер на 26433.14 лв. Направен е извод, че ревизираното лице не може да докаже произхода на паричните средства в този размер. Установено е, че лицето е изтеглило сума в размер на 48184 евро от банковата му сметка в ПИБ, за които органът по приходите е приел, че са използвани за закупуване на 3 бр. апартамента, съгласно НА № 16, рег. № 2455, дело № 191/2008 г. Не е възприето обяснението на ревизираното лице, че тази сума е изтеглена, за да се възстановят дяловите вноски на участниците в гражданското дружество - Егор Копица, Стефан Перифанов и Андрей Андреев, а с остатъка е заплатена цената на апартаментите по сделката. Този извод на органа по приходите е обоснован с неговата констатация, че за данъчен период 2007 г., ревизираното лице не е получавало пари от посочените лица по договор за учредяване на гражданско дружество, поради което не може да се приеме, че тези средства са им върнати обратно през 2008 г.

Административният съд е отхвърлил жалбата срещу РА приемайки следното:

С оглед установените при ревизията факти и обстоятелства по отношение на размера на декларираните доходи и извършването на разходи, съдът е приел, че законосъобразно органът по приходите е преминал към извършване на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като Златин Харбалиев не е подавал данъчни декларации по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ, в които да отрази доходите през съответния данъчен период.

За данъчен период 2004 г. съдът е приел за недоказани и неоснователни твърденията на жалбоподателя, затова че сумите, постъпвали в сметката от ревизираното лице от "Криома" ЕООД над размера на трудовото му възнаграждение, представляват служебен аванс от работодателя за закупуване на материали, необходими при извършване на стопанската му дейност. В мотивите си съдът е посочил, че от страна на управителя на "Криома" ЕООД са превеждани суми, без да е посочено правното и фактическото основание за това, като е констатирал също наличието на цикличност на преводите, която не съвпада като дати и размер на средствата, заплатени от Харбалиев от името на "Криома" ЕООД.

За 2007 г. спорен пред първоинстанционния съд е бил въпросът относно произхода на двете вноски в евро по банковата сметка на Златин Харбалиев, извършени на 29.11.2007 г. и на 18.12.2007 г. Съдът е приел за несъстоятелно твърдението на жалбоподателя, че част от внесените суми в евро в банковата му сметка са вноските, предоставени от неговите съдружници по договор за гражданско дружество от 01.09.2007 г. Аргумент за този извод, според съда, е обстоятелството, че съгласно договора сумите, дължими от участниците в дружеството по ЗЗД, са уговорени в лева, а не в евро, а така също датите на извършване на преводите по банковата сметка на Харбалиев не съответстват на датите на предаване на сумите, посочени в разписките - 14 и 19-20.10.2007 г. Съдът е приел за обосновани изводите на органа по приходите, че договора за гражданско дружество, както и представените разписки представляват частни документи, без материална доказателствена сила, които не съответстват на останалите доказателства по делото. Неотносими към предмета на спора, според първоинстанционния съд, са доказателствата по делото относно възможността на участниците в дружеството да предоставят средствата, уговорени в договора.

Съдът е приел за неустановени и твърденията на жалбоподателя за получени от него средства в размер на около 35000 лв. от баща му Иван Харбалиев. Според съда липсват доказателства затова през кой данъчен период каква сума е отпускана от бащата на сина под формата на заем.

За данъчен период 2008 г. спорът между страните по делото е относно сумата в размер на 48184 евро, изтеглена на 13.05.2008 г. от Златин Харбалиев от банковата му сметка в "Първа инвестиционна банка" АД. Според съда недоказани са твърденията на ревизираното лице, че тази сума е изтеглена, за да се възстановят дяловите вноски на участниците в гражданското дружество - Егор Копица, Стефан Перифанов и Андрей Андреев, а с остатъка от нея е заплатена цената на три апартамента, закупени от Харбалиев по нотариален акт № 16, рег. № 2455, дело № 191/2008 г. Аргументите на жалбоподателя не са възприети от съда по съображения, изложени от състава по отношение на данъчен период 2007 г., а именно необорването на констатациите на ревизиращите органи, че договорът за гражданско дружество е бил съставен за целите на ревизията и по него не са получавани средства от страна на Харбалиев, съответно такива не са били върнати на съдружниците през 2008 г., въпреки представените разписки за това. Допълнително съдът е посочил, че равностойността - в евро- на сумите, които лицето твърди, че е върнал на съдружниците си е в размер на 19940,38 евро, а левовата равностойност на остатъка не е равна на сумата, посочена като цена, по нотариалния акт. Съдът е изменил ревизионния акт в тази част поради неточното изчисление от органа по приходите на левовата равностойност на сумата от 48184 евро, която е била изтеглена от сметката на лицето.

Решението на административния съд е обосновано и правилно.

Основателен е изводът на първоинстанционния съд за наличие на основания за определяне на данъчната основа за облагане по ЗОДФЛ по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Обстоятелствата от хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК са установени по делото.

Правилно съдът не е приел за доказана тезата на жалбоподателя, че получени суми в размер на 6530 лв. през 2004 г. от "Криома" ЕООД представляват не допълнителен доход, за който се дължи данък по чл. 35 от ЗОДФЛ, а служебен аванс, предназначен за закупуването на материали необходими за дейността на дружеството. Към извода затова, че получените суми представляват допълнително трудово възнаграждение на Харбалиев, в своята съвкупност недвусмислено сочат обстоятелствата, че сумите са превеждани от неговия работодател по банковата му карта, получавани са заедно с основното му трудово възнаграждение и липсва изрично отбелязване в извършваните преводи, че сумите са предназначени за служебни цели.

Относно определения данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. спорът по делото касае произхода на двете вноски в евро получени по банковата сметка на Златин Харбалиев, извършени на 29.11.2007 г. и на 18.12.2007 г., за които ревизираното лице е твърдяло, че тези средства представляват вноски от съдружници за учредяване на гражданско дружество по ЗЗД, а не приход с неустановен произход. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд относно липсата на достатъчно доказателства за произхода на посочената сума, получена от касатора през ревизирания период. Освен наличните по делото доказателства - договор за учредяване на гражданско дружество от 01.09.2007 г. и разписки за получени суми от Егор Копица, Стефан Перифанов и Андрей Андреев, които представляват частни документи, без обвързваща съда материална доказателствена сила, липсват други документи за получените от ревизираното лице суми. От страна на касатора не са ангажирани доказателства относно констатираните в хода на административното и съдебно производство несъответствия между данните по делото и неговите твърдения. Основателно е отбелязано в мотивите на обжалваното решение, че сумите са внесени в банковата сметка на Харбалиев във евро, а не както е уговорено в договора за учредяване на гражданско дружество - в евро. Установено е и разминаване между датите на предаване на сумите от съдружниците, посочени в разписките, и датите на извършване на преводите в сметката на Харбалиев. Не става ясно и защо сумите са внесени по личната банкова сметка на Златин Харбалиев, а не в такава, открита на учреденото гражданско дружество. Тезата на касатора, че договорът за учредяване на дружество по ЗЗД не е произвел действие се разминава с твърдението му, че получените от него вноски от съучредителите са били върнати от него едва на следващата година.

По отношение на спора между страните за получен от касатора заем от баща му в размер на около 35000 лв. през 2007 г., правилно съдът е приел в мотивите си, че липсват данни за получаване на такава сума. В тежест на жалбоподателя е било да установи с конкретни доказателства момента на получаване на сумата, като документи в тази посока не са представени.

Необосновано обаче административният съд е възприел извода на органа по приходите, че действителната продажна цена на имотите по нот. акт. № 16/15.05.08 г. е в размер левовата равностойност на сумата от 48 184 евро. Основателно е възражението в касационната жалба по този въпрос, а именно, че изводът на приходния орган почива на предположение. Нотариалният акт е официален писмен документ, който в качеството му на такъв обвързва съда с материална доказателствена сила относно изявленията в него. При оспорване на съдържанието му, каквото в случая е направено от органа по приходите, в тежест на оспорващата страна е да докаже оспорването по аргумент от чл. 193, ал. 3, изречение първо от ГПК. В конкретния случай органът по приходите не е ангажирал доказателства нито в хода на ревизията, нито по късно при обжалването на РА, че действителната продажна цена на имотите по нотариалния акт е по-висока от вписаната в документа и, че тя е именно в размер на левовата равностойност на посочената сума в евро. В този смисъл оспорването на официалния документ относно продажната цена на имотите е останало недоказано, поради което съдът неправилно не е зачел доказателствена сила на нотариалния акт по този въпрос. По изложените съображения, настоящата инстанция приема, че при съпоставянето на направените разходи през 2008 г. с получените приходи през същата година, сумата на направените разходи през годината за закупуването на апартаментите по въпросния нот. акт следва да се намали до 75 000 лева. Изчислена по този начин сумата на направените разходи през годината е 105 268,4 лева, а превишението на разходите над приходите е с 5474,34 лв. към която сума следва да се добави нетния доход от трудово възнаграждение, получено през година и изчислено на 4491,16 лв. Получава се облагаема данъчна основа за тази година в размер на 9965,5 лева върху която дължимият данък за внасяне е 996,55 лева, от която сума след като се приспадне авансово внесения в размер на 496,57 лева остава 499,98 лева. Именно това е размерът на дължимият данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. ведно със законната лихва върху тази сума.

По тези съображения неправилно е решението на административния съд в частта, в която е потвърдил РА относно данъка за 2008 г. в размер над сумата от 499, 98 лв. до определената с решението сума и в частта, в която е определена законна лихва върху данъка за тази година върху главница по-голяма от 499,98 лева. Като неправилно в тази част решението на административния съд следва да се отмени, а вместо това се измени РА в частта за 2008 г. като определеният данък по чл. 48 от ЗДДФЛ следва да се намали до 499,98 лева ведно със законната лихва върху тази сума.

С оглед изхода на спора следва да се измени решението на административния съд и в частта относно присъдените разноски в полза на ответника, като размера им следва да се редуцира на 840 лева.

Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение,