Определение № 227 от 29.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 504/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 ГПК. С определение № 247 от 03.05.2011 год., по в.ч.т.д.№ 73/2011 год. Русенският окръжен съд, по реда на чл.248, ал.1 и сл. ГПК, във вр. с чл. 78, ал.5 ГПК е изменил определението си с № 118/14.03.2011 год., по горепосоченото дело, в частта му относно деловодните разноски, като на осн. чл.78, ал. 5 ГПК е редуцирал същите до размера на сумата от по 414 лв., вместо първоначално присъдените от по 3 27043 лв. на всеки един от ответниците по молбата, като е оставил без уважение молбата на [фирма], [населено място] в останалата и част - за минимален размер деловодни разноски от по 364.02 лв.. По съображения, че производството по чл.248, ал.1 и сл. ГПК е продължение на вече образуваното производство по делото, по което са присъдени разноските, чието изменение се иска, без уважение е оставена и молбата на [фирма] и на В. Г. И. за разноски за същото това производство. Недоволни от съдебния акт на Р. са останали [фирма], гр. Р. и В. Г. Д., които са го обжалвали, всеки един самостоятелно, с оплакване за неправилност, излагайки съображения за необоснованост и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила. От ответника по частната жалба в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК не е постъпило становище. Настоящият състав на второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество- неоснователна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд, след преценка левовата равностойност на заявеното по реда на чл.417, т.9 ГПК вземане на кредитора - молител в производството по чл.248, ал.1 ГПК, правната сложност на делото, образувано по частната жалба на последния и разпореденото от чл.7, ал.5 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е приел за основателна заявената по реда на чл.248, ал.1 и сл. ГПК молба на [фирма], [населено място], с която е поискано изменение на първоначално присъдените на настоящите частни жалбоподатели деловодни разноски, чрез редуцирането им, поради прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Определението е правилно. Законосъобразно е разбирането на въззивния съд, че предвид правната и фактическа сложност на делото и осъществените от процесуалния представител на настоящите частни жалбоподатели процесуални действия в производството по чл.274, ал.1, т.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК заплатеното възнаграждение на същия в размер на сумата от по 3 270.43 лв. за всеки от тях, се явява прекомерно по см. на чл.78, ал.5 ГПК и следва да бъде редуцирано. Обстоятелството, че при определяне намаления размер на дължимото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на [фирма], гр. Р. В. Г. Д. въззивният съд е съобразил законовото изискване на чл.7, ал.1, т.7, във вр. с чл.7, ал.5 от цитираната Наредба, изключва основателността на подадената частна жалба. Следва да бъде споделено, като основано на закона и изразеното от въззивния съд разбиране, че доколкото производството по чл.248, ал.1 и сл. ГПК не е ново самостоятелно производство, то за осъществената в същото правна защита и съдействие на ответната по молбата страна не следва да се присъждат деловодни разноски за ползвана адвокатска защита. Като продължение на вече възложената на пълномощника на страната защита в производство по делото, по което са присъдени първоначалните разноски, чието изменение се иска, включително и заплатения за същата адвокатски хонорар, производството по чл.248, ал.3 ГПК не се явява ново законово основание за заплащане на друго, допълнително адвокатско възнаграждение само за това производство, както правилно е преценил и Р.. С оглед изхода на делото в настоящата инстанция искането на частните жалбоподатели за присъждане на направените в производството пред ВКС деловодни разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, по арг. от чл.78, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК. Водим от гореизложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК