Определение № 2098 от 11.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 587/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. Г. И., [населено място], подадена чрез процесуалния ѝ представител адвокат Н. М., против въззивно решение № 725 от 03.06.2022 г. по в.гр.д. № 686/2022 г. на Окръжен съд - Варна в частта, с която е отменено решение № 262060 от 25.06.2021 г. по гр.д. № 12918/2020 г. на Районен съд - Варна, и вместо това са отхвърлени предявените от Б. Г. И. срещу К. А. Г., действащ чрез неговия баща и законен представител А. А. Г., осъдителни искове за заплащане на сумата 6200 евро, представляваща компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължението на продавача за прехвърляне на собствеността по сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.11.2019 г., както и предявеният в условията на евентуалност иск за заплащане на сумата 6200 евро, представляваща двоен размер на заплатеното капаро по Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.11.2019 г.

Подадена е и насрещна касационна жалба от К. А. Г., [населено място], действащ чрез неговия баща и законен представител А. А. Г., чрез адвокат Д. П., в която се твърди, че въззивното решение е неправилно в частта, с която след частична отмяна на решение № 262060 от 25.06.2021 г. по гр.д. № 12918/2020 г. на Районен съд - Варна е осъден да заплати на Б. Г. И. сумата 6 200 лв. – дължима на отпаднало основание авансово заплатена част от продажната цена по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.11.2019 г.

Въззивният съд е приел, че е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове за връщане на даденото капаро в размер на 6200 евро /с левова равностойност 12 126 лв./ на основание чл. 93, ал. 1 ЗЗД, както и с иск за заплащане на неустойка в размер на 6200 евро /с левова равностойност 12 126 лв./ на основание чл. 92 ЗЗД, която сума в условията на евентуалност се претендира и на основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД – за връщане на платеното капаро в двоен размер. Установено е, че на 28.11.2019 г. страните са сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, като в деня на сключването му ищцата в качеството ѝ на купувач е платила на ответника – продавач сумата 12 126 лв., за което е направено ръкописно отбелязване в края на договора. Страните са се договорили, че продавачът се задължава да прехвърли, а купувачът да закупи и придобие, правото на собственост по предвидения от закона ред в срок до 31.01.2020 г., като са определили цена в размер 62 000 евро, от която в деня на подписване на договора купувачът заплаща 6200 евро, а остатъкът - на две вноски. Според т. 2.9 от договора, продавачът се е задължил до нотариалната сделка да освободи имота от всички тежести, като за доказателство в деня преди нотариалното изповядване представи на купувача удостоверение за липса на задължения, удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот от Службата по вписвания - [населено място], от което е видно, че имотът е без никакви тежести /т. 3.3/. В т. 3.1 от договора е уговорено, че продавачът се задължава да върне на купувача в седемдневен срок от 31.01.2020 г., изплатената по т. 2.5 от договора сума от 6200 евро или левовата равностойност - именно сумата 12 126, 15 лв., и да заплати в същия срок неустойка в размер на 6200 евро, ако не изпълни точно и в срок поетите задължения по настоящия договор. В т. 4.2 от договора, страните са договорили кореспонденцията между тях да се осъществява на посочени в договора адреси, телефонни номера и изрично посочени електронни пощи, като всяка кореспонденция между страните ще се счита за валидна, ако е изпратената посочените по-горе адреси и средства за комуникации. От приложения по делото анекс от 30.01.2020 г. към процесния предварителен договор, е установено, че срокът за сключване на окончателния договор е удължен до 31.01.2020 г. С уведомление от 09.06.2020 г. ищцата е уведомила ответника, че поради невъзможност от негова страна да изпълни задължението си да прехвърли имот, необременен от тежести, счита предварителния договор за развален по негова вина, като го кани да върне в 7-дневен срок платеното от нея капаро в размер на 6200 евро с левова равностойност 12 126,15 лв., както и да и заплати неустойка в размер на 6200 евро с левова равностойност 12 126,15 лв., като е посочила банкова сметка за превеждане на сумите. Приложено е копие от електронната поща на ищцата, от което се установява, че уведомлението е изпратено на имейла на ответника на 16.06.2022 г., като с оглед липсата на оспорване от страна на ответника, съдът е приел, че уведомлението е получено от него. По отношение на правното значение на уведомлението, въззивният състав е стигнал до извод, че същото не поражда твърдените от ищцата последици и предварителният договор не е бил развален чрез него. Ищцата е следвало да определи срок, в който ответникът да изпълни задълженията си по сключения договор, като представи доказателства за заличаване на ипотеката, или го покани да се яви пред нотариуса на определена дата и час за изповядване на сделката, за да може да претендира развалянето на договора. На следващо място, съдът е приел, че липсват безспорни доказателства, че ищцата е била изправна страна по договора, доколкото липсват доказателства, че тя е била в състояние да изпълни задълженията си по него. Свидетелските показания си противоречат. Ищцата е била запозната към момента на подписване на договора, а с още по-голяма сигурност към момента на подписване на анекса към него, с обстоятелството, че върху имота е имало тежести. Във връзка със задълженията на продавача по договора за прехвърляне на имот, необременен с тежести, съдът е приел, че липсва виновно неизпълнение от негова страна, тъй като той е предприел необходимото за заличаване на вписаните тежести, като е представил изискуемите по чл. 19, ал. 2 ПВп документи. В заключение е прието, че никоя от страните не е допринесла виновно за неизпълнение на задълженията си по предварителния договор, но доколкото и двете страни са формирали воля да развалят същия, то договорът следва да се счита за развален по обективни причини, поради което и никоя от страните не следва да носи отговорност за несключването на окончателен такъв. С оглед на липсата на виновно неизпълнение от страна на ответника на поетите задължения по предварителния договор е отхвърлен предявеният иск за неустойка, както и предявеният в условията на евентуалност иск за връщане на даденото капаро в двоен размер. Доколкото до сключване на окончателен договор не се е стигнало, съдът е счел, че ответникът следва да бъде осъден да върне дадената от ищцата при подписване на договора сума, тъй като не ѝ е продал имота, за закупването на който тази сума му е била авансово дадена.

Касационната жалба и насрещната касационна жалба са допустими – подадени са в законоустановените срокове, от легитимирани страни, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и отговарят на изискванията за редовност.

В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила, както и необосновано. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси, по които се твърди наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК:

1. „При налична в предварителния договор, сключен между страните, клауза, че платената при сключването му сума от купувача ще се счита за „капаро“ (задатък), не следва ли при едностранното прекратяване/разваляне на договора от изправната страна да се прилага специалният облекчен ред, предвиден в чл. 93, ал. 2 ЗЗД, за извънсъдебно, едностранно прекратяване на договора, а не общия такъв по чл. 87, ал. 1 ЗЗД с даване на допълнителен срок на длъжника за изпълнение с предупреждението, че при неизпълнение и в този допълнителен срок договорът ще се смята за развален?“. По въпроса се твърди и противоречие с практиката на ВКС – решение № 474 от 13.07.2010 г. по гр.д. № 457/2009 г. на ВКС и решение № 11 от 27.06.2016 г. по т.д. № 3568/2014 г. на ВКС.

2. „Необходимо ли е изправната страна по предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот да определя допълнителен срок за изпълнение по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, ако страните предварително в договора са установили крайния срок, в който задължението за сключване на окончателен договор следва да бъде изпълнено и са предвидили предварително в договора последиците от неизпълнението на същия в предвидения срок?“. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с решение № 251 от 07.01.2013 г. по т.д. № 1002/2011 г. на ВКС.

3. „След като съдът приема, че никоя от страните не следва да носи отговорност за неизпълнението на договора и че договорът следва да се счита за развален по обективни причини, то не следва ли съдът в мотивите си ясно и аргументирано да посочи кои са тези „обективни причини“, които са били извън контрола на страните и са препятствали изпълнението на договора?“.

4. „Може ли да се приеме, че формираната от страните воля да развалят договора, представлява „обективна причина“ за неговото неизпълнение?“.

Твърди се и наличието на очевидна неправилност като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответната страна.

В насрещната касационна жалба също са изложени твърдения за неправилност на въззивното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, които са идентични с първите два, поставени от Б. Г. И., без да се посочват конкретни решения, с които се твърди противоречие. Твърди се също и наличието на очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение № 725 от 03.06.2022 г. по в.гр.д. № 686/2022 г. на Окръжен съд – Варна на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, за проверка твърденията за очевидна неправилност на въззивното решение.

На Б. Г. И. следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 242,52 лв., като в противен случай касационната и жалба ще бъде върната.

На К. А. Г., [населено място], действащ чрез неговия баща и законен представител А. А. Г., следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 242,52 лв., като в противен случай касационната му жалба ще бъде върната.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд