Определение № 95 от 12.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4811/2025 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на В. К. В. за отмяна на решение № 168 от 24.02.2025 г. по гр. д. № 5217/2024 г. на Районен съд – Стара Загора, потвърдено с решение № 206 от 15.07.2025 г. по гр. д. № 226/2025 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата му за защита от домашно насилие. В молбата като основание за отмяна се сочи това по чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК при твърдения, че след влизане в сила на решението на молителя станало известно, че приетата пред районния съд съдебно-психологическа експертиза не е изготвена добросъвестно от назначеното вещо лице. Според молителя, така изложеното съставлява ново обстоятелство по смисъла на посочената разпоредба. Насрещната страна Н. Х. П. чрез пълномощника си адв. Й. оспорва молбата като процесуално недопустима. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при извършената служебна проверка по допустимостта на молбата за отмяна на влязло в сила решение, намери следното: На отмяна по реда на Глава ХХІV, чл. 303 и следв. ГПК, подлежат само съдебните решения, които разрешават материалноправен спор със сила на пресъдено нещо (както и определенията по чл. 233 ГПК за прекратяване на производството поради отказ от иск, с оглед сходния им ефект на непререшаемост на спора). Целта на отмяната е преодоляване на формираната сила на пресъдено нещо на съдебния акт и възстановяване висящността на исковото производство. Поради това, когато съдебният акт по естеството си не формира сила на пресъдено нещо, той не може да бъде отменен по този извънреден извънинстанционен способ, в който смисъл са и разясненията в т. 3, 4 и 6 от Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 72014 г. на ВКС, ОСГТК. В настоящия случай се иска отмяна на решение, постановено в производство по налагане на мерки за защита от домашно насилие в производство, което няма белезите на исково, а на такова по спорна администрация на гражданските правоотношения, както това е прието и в мотивите на Тълкувателно решение № 2/25.11.2020 г. по т. д. № 2/2019 г. на ВКС, ОСГК. Заповедта за налагане на мерки срещу домашно насилие или решението, с което се отхвърля молбата за оказване на такава защита, постановени в производството по чл. 12 и следв. от закона за защита от домашно насилие, не разрешават правен спор и не се ползват със сила на пресъдено нещо. Ето защо, молбата за отмяна на такова решение по извънредния способ за отмяна на чл.303 и следв. ГПК се явява процесуално недопустима и не може да бъде разглеждана по същество. Същата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено. От друга страна, отмяната като съдебно производство представлява извънреден процесуален способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се дължи на изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК основания. Твърдяната от молителя недобросъвестност на вещото лице не е ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК. Основания за отмяна по чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК са само онези новооткрити съществували до постановяване на решението юридически и доказателствени факти, които са от съществено значение за делото, и които не са били включени без този пропуск да се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на проявена от страната небрежност или лошо водене на процеса. Липсата на твърдения за наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК или за друго основание по чл. 303, ал.1 и чл. 304 ГПК отново налага молбата да бъде оставена без разглеждане, поради процесуалната недопустимост на искането за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК молителят следва да заплати на ответницата по молбата за отмяна направените от нея разноски в настоящото производство, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение в размер на 511.20 евро. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,