Решение № 51 от 28.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2356/2025 г.

Производство по чл.290 ГПК. Образувано по касационна жалба на В. С. А., чрез адв. М. М. от АК–Стара Загора и касационна жалба на Н. С. А., чрез адв. И. М. от АК–Стара Загора, срещу решение № 293/24.10.2024 г. по в.гр.д.№ 614/2023г. на Окръжен съд Стара Загора, поправено с решение № 81/17.03.2025 г. по реда на чл.247 ГПК, постановени след връщане на делото за ново разглеждане с решение по гр.д.№ 3800/2021 г. на ВКС, с които обезсилва частично решение № 808/13.07.2020 г. по гр.д.№ 5665/2019 г. на Районен съд Стара Загора, постановено по иск за разваляне на договор за прехвърляне на 4/6 ид. части от недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен между В. А. И. и внуците му Н. С. А. и В. С. А., до размер на 2/6 ид.части, а в останалата обжалвана част за другите 2/6 ид. части, решението на първоинстанционния съд за разваляне на договора поради виновното му неизпълнение на основание чл.87, ал.3 ГПК е потвърдено. Обжалването е допуснато за проверка на процесуалната допустимост на въззивното решение, поправено по реда на чл.247, ал.1 ГПК, с оглед направеното искане в молба от 06.02.2024 г. на ответника Н. С. А. за спиране на производството по чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на гр.д.№ 581/2024 г. на Районен съд Стара Загора, по предявения иск на основание чл.30, ал.1 ЗН. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира че допустимостта на предявения иск се определя от наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск. Правният интерес е положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, за която съдът следи служебно, а липсата му води до порок при постановяване на решението. Така, съгласно т.1 на ТР № 1/2017 от 09.07.2019г. по тълк. дело № 1/2017г. на ВКС, ОСГТК, въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е недопустимо. При проверка на процесуалната допустимост на въззивното решение, настоящият състав на ВКС констатира че с молба от 06.02.2024г. Н. С. А. е поискала спиране на производството по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, която въззивният съд е уважил. Производството е било възобновено след представяне на решение № 474/28.05.2024 г. по гр.д.№ 581/2024 г. на РС Стара Загора, влязло в сила на 12.06.2024г., с което е възстановена запазената част на Н. С. А. от наследството на В. А. И. в размер на 1/6 ид.част. Обжалваното въззивно решение в този смисъл не е постановено при наличие на основание за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК. От доказателствата е видно, че с нотариален акт № 86/28.08.2012г. В. А. И. прехвърля на внуците си Н. С. А. и В. С. А. притежаваните от него 4/6 ид.части от недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. В хода на производството за разваляне на алеаторния договор е починал В. А. И., а неговият внук В. А. се легитимира като универсален правоприемник по завещание, с оглед на което съдът приема, че поради сливане на качествата ищец и ответник, делото следва да бъде прекратено за 2/6 ид.части /наследствената част на В. С. А./, а другите 2/6 ид.части на Н. С. А. са предмет на въззивно обжалване. С решение № 474/28.05.2024 г. по гр.д.№ 581/2024 г. на РС Стара Загора, на основание чл.30, ал.1 ЗН, универсалното завещание в полза на В. С. А. е намалено до размер на 1/6 ид. част, с която е възстановена запазената част на Н. С. А.. Наследството се открива със смъртта на В. А. И., поради което обосновано въззивният съдът приема, че извън наследственото имущество са прехвърлените 4/6 ид.части по договора за гледане и издръжка. В нарушение на материалния закон, обаче, въззивният съд е приел, че влязлото в сила решение по чл.30, ал.1 ЗН няма отношение към процесуалната легитимация по делото за разваляне на алеаторния договор, което не е приключило. Решението по гр.д.№ 581/2024 г. на РС Стара Загора /влязло в сила на 12.06.2024г./ легитимира Н. С. А. като наследник със запазена част от наследството на общия наследодател, т.е. правоприемник по смисъла на чл.227 ГПК е не само наследника по завещание В. А., а и Н. С. А., на която е възстановена 1/6 ид. част от наследството на В. А. И.. При тези данни, производството по делото следва да се прекрати поради сливане на качествата ищец и ответник, вкл. по отношение на притежаваната 1/6 ид.част от наследството /възстановена като запазена част на Н. А./. С оглед на обстоятелството, че въззивният съд се е произнесъл по иск за разваляне на договора между В. А. И. и внуците му Н. С. А. и В. С. А., без да зачете влязлото в сила решение на съда по чл.30, ал.1 ЗН, въззивното решение следва да бъде обезсилено, а производството прекратено и по отношение на 1/6 ид.част, която легитимира Н. С. А. като правоприемник по чл.227 ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд, с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира доводите по съществото на спора в касационната жалба на Н. С. А. за неоснователни. Задължението на приобретателя по договор за гледане и издръжка трябва да бъде изпълнявано лично или чрез трето лице, ако кредиторът приеме изпълнение от него. Длъжникът по алеаторния договор изпълнява точно задълженията си, когато постоянно осигурява издръжка и непрекъснато полага грижи за здравето и домакинството на кредитора, от които той се нуждае, адекватни за неговите нужди. Кредиторът може да откаже съдействие и не е длъжен да приеме частично изпълнение на задължението за гледане и издръжка, но в този случай длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, за да се освободи от задължението, независимо дали има образувано производство за трансформация на задължението за издръжка. Правилно и в съответствие с материалния закон, в случая, въззивният съд е възприел крайните изводи на първоинстанционният съд, че сключеният договор за гледане и издръжка между В. А. И. и внуците му Н. С. А. и В. С. А. не е изпълняван, което за Н. А. e било невъзможно, тъй като e пребивавала в чужбина, а В. А. е признал, че не е изпълнявал в пълен обем. Следователно, приживе за прехвърлителя не са полагани дължимите грижи и издръжка и е налице основание за разваляне на договора с нотариален акт № 86/28.08.2012г. поради виновното му неизпълнение, на основание чл.87, ал.3 ЗЗД, в частта относно прехвърлените от В. А. И. на Н. С. А. 1/6 ид. части /предмет на касационно обжалване след настъпилото правоприемство по чл.227 ГПК/. По делото са поискани разноски от двете страни, които с оглед изхода на спора следва да останат в тежест на страните, както са направени от тях. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение