Определение № 1157 от 10.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2254/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на ищцата К. И. Р. чрез пълномощника й адвокат А. П. и на „Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна чрез пълномощника му адвокат А. М. против решение № 224 от 29.11.2024 г., постановено по гр. д. № 401 по описа за 2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново, с което е потвърдено решение № 190 от 27.03.2024 г. по гр. д. № 526/2022 г. на Окръжен съд - Велико Търново за осъждане на „Електроразпределение Север“ АД да заплати на К. И. Р. на основание чл. 49 ЗЗД сумата 60 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й С. М. Т., настъпила на 26.06.2021 г., причинена от служители на ответното дружество, поради допуснато нарушение на предписани правила, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 26.06.2021 г. до окончателното изплащане, като искът по чл. 49 ЗЗД е отхвърлен за разликата от уважения размер от 140 000 лв. до предявения размер от 200 000 лв. и изцяло е отхвърлен предявения от К. И. Р. против „Електроразпределение Север“ АД иск за заплащане обезщетение за неимуществени вреди от 200 000 лв. от същото събитие на основание чл. 50 ЗЗД ведно със законната лихва от датата на увреждането. Решението е постановено при участие на ЗК „Уника“ АД като трето лице-помагач на ответника „Електроразпределение Север“ АД. Ищцата К. И. Р. атакува въззивното решение в частта, с която искът по чл. 49 ЗЗД е отхвърлен, като твърди неправилност при определяне размера на обезщетението и на приетия процент съпричиняване, както и в частта, с която е разгледан и отхвърлен алтернативно съединения иск по чл. 50 ЗЗД с довод за процесуална недопустимост. Ответникът „Електроразпределение Север“ АД атакува въззивното решение в частта, с която е уважен искът по чл. 49 ЗЗД с доводи за неправилност на изводите на съда. Страните взаимно оспорват касационните си жалби. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че първоинстанционният съд е приел за доказано твърдяното от ищцата противоправно поведение на служителите на ответното дружество при изграждането, поддръжката, рехабилитацията и експлоатацията на процесната въздушна мрежа ниско напрежение (след анализ на аключението на СЕлТЕ, показанията на свидетелите и разпоредбите на чл. 177 – 179 от Наредба № 3/09.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии), определил е размера на обезщетението на 150 000 лв. и след като е приел съпричиняване от пострадалия в размер на 60 % е присъдил 60 000 лв. По отношения на алтернативно предявения иск с правно основание чл. 50 ЗЗД е приел същия за неоснователен с доводи, че в случая вредите не произтичат пряко от вътрешните свойства на вещта. При тези констатации въззивният съд бланкетно е посочил, че не констатира процесуални нарушения, които да водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение и е приел, че същото е валидно и допустимо. От фактическа страна е приел за установено, че на 26.06.2021 г. в гр. Златарица, в резултат от силна буря, придружена със силен вятър, гръмотевици и проливен дъжд се е скъсал един фазов проводник (фаза R) на електрическата разпределителна мрежа, собственост на ответното електроразпределително дружество („оператор на разпределителна мрежа“ по смисъла на §1 т. 34б от ДР на ЗЕ и собственик на процесната въздушна мрежа ниско напрежение (ВМНН) в [населено място]), по линия „В“ от трафопост № 15 между стълб № 6 и стълб № 7 на ул. „Северно сияние“, като проводника откъм стълб № 7, падайки надолу се допира до другия фазов проводник фаза S и по този начин се „офазява“, и след хващането му от сина на ищцата С. М. Т. с дясната му ръка, който е бил и със скъсани и мокри обувки, настъпва смъртта му в резултат от действието на електрически ток с високо напрежение (смъртта се дължи на спиране на сърцето и дишането в резултат от действие на ток с високо напрежение, преминал между дясна китка, гърдите и долни крайници -мокри стъпала и обувки). Във връзка със спора дали са налице предпоставките за отговорността на ответното дружество и ако са налице дали тя е като възложител на работа на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД или алтернативно - отговорността му като собственик на вещта, на основание чл. 50 ЗЗД, съдът е възпроизвел съдържанието на заключението на съдебно електротехническата експертиза, на справка на Национален институт по метрология и хидрология, филиал гр. Плевен, хидрометеорологична обсерватория гр. Велико Търново, на показанията на свидетелите Й. К., К. Й., Н. Ш., С. С. Н. Т. и на Постановление за прекратяване на Постановление за прекратяване на наказателното производство от 31.05.2022 г. (влязло в сила на 20.06.2022 г.) по сл. д. № 50/2021 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Велико Т., с което наказателното производство образувано по случая е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, като прокурорът е приел, че в случая не е констатирано действие или бездействие на конкретно длъжностно лице, с което последното да не е изпълнило свое конкретно правно регламентирано задължение и което да е в причинна връзка с настъпилия резултат – смъртта на С. Т., поради което не са осъществени елементите на престъпление по чл. 115 от НК и на престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. Апелативният съд се е позовал на разясненията в ППВС № 7/29.12.1958 г. и ППВС № 4/30.10.1975 г. и е посочил предпоставките за ангажиране на деликтна отговорност по чл. 49 ЗЗД. Проследил е нормативната уредба по Закона за енергетиката (чл. 88, чл. 89, т.4, бл. 113, т. 1), както и по приложимите съгласно чл. 83, ал. 1 ЗЕ Наредба № 9 от 9.06.2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи (Наредба № 9 за ТЕЕЦМ) и по специално чл. 109, чл. 767, чл. 770, чл. 774, ал. 3, чл. 115 от същата и Наредба № 3 от 9.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии (Наредба № 3 за УЕУЕЛ). Направил е извод, че е безспорно установено противоправно бездействие на служители на ответното дружество, които не са извършили основен ремонт на въздушната електропроводна мрежа „ниско напрежение“ в гр. Златарица, област Велико Търново, каквото нормативно задължение за ремонт най-малко на 12 години имат според чл. 774, ал. 3 от действащата Наредба № 9/2004 г. за техническа експлоатация на електрическите централи и мрежи. Бездействието е попречило на служителите на „ЕРП – Север“ АД да констатират, че въздушните медни неизолирани проводници от мрежата „ниско напрежение“ между стълб № 6 и стълб № 7 на ул. "Северно сияние" в гр. Златарица, област Велико Търново са много стари, монтирани преди 1944 г. (заключението на СЕлТЕ) и не са изолирани. Всички свидетели, включително и тези на ответното дружество, установяват, че скъсаните проводници са били в непосредствена близост до земната повърхност, на ул. "Северно сияние" в гр. Златарица, а вещото лице от техническата експертиза установява, че един от тях и бил под напрежение и по него е протичал ел. ток. В този момент по улицата минавал пострадалият Т. и с дясната си ръка е хванал проводника, като същият бидейки със скъсани мокри обувки през него е протекъл ел. ток. В резултат на това е налице спиране на сърцето и дишането в резултат от действието на ток с високо напрежение. Доказателствата по делото (писмени, гласни и експертно заключение) установяват, че ответното дружество не е изпълнявало нормативноустановените си минимални задължения за контрол върху електроразпределителната мрежа, като е извършвало основан ремонт веднъж на 12 години. Апелативният съд е споделил и препратил към изводите на първоинстанционният съд за нарушение на разпоредбите на чл. 177 – 179 от Наредба № 3/09.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии, като е счел, че макар да са изпълнени законовите изисквания, предприетите от ответника действия не са достатъчни. По отношение размера на определеното обезщетение въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че сумата от 150 000 лв. отговаря на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, отчитайки възрастта на пострадалия и на ищцата, факта, че са живеели заедно и установените между тях близки отношения, начина, по който се е отразила внезапната смърт на ищцата. Препратил е към изводите на първоинстанционния съд и относно наличието на съпричиняване (пострадалият С. М. Т. ле спрял, огледа скъсания неизолиран проводник от ВМНН и го е хванал с дясната си ръка, въпреки ясно видимото, че той е част от действаща електроразпределителна мрежа и е напълно възможно по него да протича електрически ток с високо напрежение, който може да причини смъртта му и така с поведението си пострадалият е проявил нехайство по отношение на собствения си живот и здраве, без което поведение на пострадалия, наред с допуснатото от служители на ответника възложител нарушение на предписани правила, не би се стигнало до вредоносният резултат), като конкретното поведение на действията на пострадалия в конкретния причинен процес, без които вредоносният резултат не би настъпил и размера на действителния обем на участието на пострадалия в причиняването на вредата, води до извод, че приносът му в настъпването на вредоносния резултат е 60 %. По тези съображения въззивният съд е счел, че следва да се потвърди първоинстанционното решение по иска по чл. 49 ЗЗД, като се присъди сумата 60 000 лв. и искът се отхвърли за разликата над уважения размер от 140 000 лв. до предявения размер от 200 000 лв. По отношение иска по чл. 50 ЗЗД апелативният съд е посочил, че тази деликтна отговорност на собственика на вещ е лична и обусловена от свойствата на вещта, като предпоставка за ангажирането й е да има вреда, причинена от вещ, имаща опасни свойства и причинна връзка между опасните свойства на вещта и вредата, без при ползването (притежанието) на вещта да е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила. Когато е допуснато нарушение и виновно поведение, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, респ. чл. 49 ЗЗД при възлагане на работа. В случая смъртта на С. Т. е настъпила не пряко от свойствата на вещта, а в следствие на допуснато нарушение на предписани правила, поради което искът по чл. 50 ЗЗД е неоснователен. В касационната жалба и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК К. И. Р. се позовава на частична недопустимост на решението на въззивния и потвърденото н него решение на първоинстанционния съд, с които вместо съдът да се произнесе по един от алтернативно предявените искове и по него да присъди деликтното обезщетение е разгледал и двата иска, въпреки че частично е уважил единия, както и относно приложението на чл. 52 ЗЗД и определения процент съпричиняване. В касационната жалба и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК „Електроразпределение Север“ АД се позовава на очевидна неправилност на извода на съда по иска по чл. 49 ЗЗД във връзка с нормата на чл. 774, ал. 3 от Наредба № 9 за ТЕЕЦМ, доколкото липсва подобно фактическо твърдение на ищцата, поради което и изводите на съда в тази насока са направени в противоречие с основните начала по чл. 6, ал.2, чл. 8 и чл. 9 ГПК; на противоречие с практиката на ВКС относно установяването на факти, които не са включени в предмета на доказване и приемане за неустановени на факти, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване и задълженията на въззивния съд при препращане към мотивите на първоинстанционния, както и относно предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 49 ЗЗД и относно значението на случайни и несвързани с деянието обстоятелства. К. съдебен състав констатира, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК. Следва да се прецени дали при уважаване, макар и частично на един от алтернативно предявените искове (в хипотеза като настоящата, когато е предявено едно и също материално право – за заплащане на деликтно обезщетение за неимуществени вреди от едно събитие – но на две алтернативни правни основания, приложението на всяко от които правната норма свързва с различни факти) е процесуално допустимо съдът да разгледа и другия алтернативно съединен иск. Касационното обжалване следва да се допусне и по двете касационни жалби доколкото именно при разглеждане на доводите в тях и с оглед ангажираните по делото доказателства може да се направи извод дали са налице предпоставките на чл. 49 ЗЗД или на чл. 50 ЗЗД или изобщо липсва основание за ангажиране отговорността на ответното дружество. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение