Решение № 4095 от 29.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11243/2017 г.

Решение № 4095 от 29.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11243/2017 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "ДЕН И НОЩ 1" ООД със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. "А.. К. П." №..., ет. ..., подадена чрез процесуалния му представител адв. С. Х., против решение № 1327 от 21 юли 2017 г. на Административен съд - П., постановено по адм. д. № 2896/2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-16001614003591-091-001/21.07.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - П. при ЦУ на НАП с решение № 795/12.10.2015 г., и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 586.86 лв. В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се неговата отмяна, вкл. в частта му за разноските, и присъждане на направените от жалбоподателя разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП - гр. П., ул. "С." ..№... - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Г. А. К. - Д. и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № Р-16001614003591-091-001/21.07.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП с решение № 795/12.10.2015 г. Със същия след проведено ревизионно производство по реда на чл. 122 ДОПК с оглед констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК върху данъчни основи по чл. 122, ал. 2 ДОПК са определени данъчни задължения на ревизираното дружество "ДЕН И НОЩ 1" ООД за: ДДС в размер на 59 459.99 лв. за периода 15.09.2011 г. - 31.12.2013 г. и лихви - 16 077.62 лв.; корпоративен данък за 2011 г. - 6 620.74 лв. и лихви - 2 231.28 лв.; корпоративен данък за 2012 г. - 9 801.20 лв. и лихви - 2 297.16 лв.; корпоративен данък за 2013 г. - 8 124.33 лв. и лихви - 1 078.52 лв. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, че ревизията е извършена при спазване на процесуалните правила, че РА е издаден от компетентни органи. Според него констатациите на органите по приходите във връзка с определянето на данъчните основи по реда на чл. 122 ДОПК са правилни и законосъобразни. Основанието на чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК се подкрепя от събраните в рамките на ревизията доказателства и следва да намери приложение презумцията за вярност по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Посочил е, че след като жалбоподателят е разполагал през 2011 г. с осем броя автомобила и 9 лица, наети по трудов договор, не е логично той да осъществява таксиметрова дейност само с един автомобил. Същото е относимо за 2012 г. и 2013 г. Относно основното и допълнително заключение на ССЕ е изложил съображения, че не установяват относими към спора обстоятелства, тъй като в табличен вид онагледяват данни, съдържащи се в счетоводството на дружеството и не опровергават констатациите в РА. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Пловдивския административен съд като валидно и допустимо. Касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения второ и трето АПК се съдържат в касационната жалба и същите съгласно чл. 218, ал. 1 АПК следва да бъдат обсъдени. Според касатора решението е необосновано, тъй като не кореспондира със събраните доказателства, а съществените процесуални нарушения се изразяват в необсъждане на целия доказателствен материал и липсата на мотиви за наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК /посочено от органите по приходите/ и по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК /посочено от съда/. Неоснователен е доводът на касатора за нищожност на РА, свързан с материалната незаконосъобразност на решението, поради следното: Ревизионното производство е възложено от компетентен орган, определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК със заповед № РД-09-518/30.04.2014 г. на директора на ТД на НАП. Същото е образувано със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/от 22.12.2014 г., издадена от К. А. Б., началник сектор "Ревизии", с която е определен ревизиращият екип и ръководителят на ревизията - Р. Б. М., главен инспектор по приходите, и обхвата на задълженията /корпоративен данък 2011 г. - 2013 г./. Със следваща ЗВР, издадена от същия орган по приходите, този обхват е разширен с добавянето и на ДДС за периода 15.09.11 - 31.12.13 г. РА е издаден от компетентни орган по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК в действащата към момента на издаването му редакция. Не са допуснати при извършването на ревизията съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са изискванията на чл. 120 ДОПК относно формата и съдържанието на РА. В съдебно заседание на 20.03.2018 г. жалбоподателят беше уведомен, че във връзка с доводите му за това, че ЗВР и РА не са подписани с валидни електронни подписи, съдът ще извърши проверка на информацията, която се предоставя от доставчика на адрес I N. C. Q Sign CA. При тази проверка беше потвърдено подписването на документите с квалифициран електронен подпис от посочените в тях лица. Правилно е приетото от съда, че ревизиращият екип е доказал наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК. Установено е, че през ревизирания период дружеството осъществява таксиметрова дейност на територията на община П., за което има издадено удостоверение за регистрация от ИА "Автомобилна администрация" по реда на чл. 12, ал. 5 от Закона за автомобилните превози и чл. 10, ал. 1 от Наредба № 34 от 6 декември 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, както и разрешение от кмета на общината по чл. 24 от същата наредба. О. Р. дирекция "Автомобилна администрация" - П. по делото са представени списъците на автомобилите, с които превозвачът осъществява дейността, представляващи неразделна част от удостоверението съгласно чл. 10, ал. 3 от наредбата заедно с подадените заявления за вписването им, както и справка за номерата на ЕТАФП, рег. номера и марките на автомобилите, в които са монтирани, дата на въвеждане в експлоатация, дата на демонтаж и оборот към датата на демонтажа. От община П. също е предоставена информация за имената на шофьорите и рег. номера на автомобилите, получили разрешение за извършване на таксиметров превоз. Според така предоставените данни и датите на вписване са установени от органите по приходите броят на автомобилите, с които дружеството е осъществявало дейността, и броят на шофьорите, а именно - през м. март 2011 г. - 1, през м. април 2011 г. 2-6; м. септември 2011 г. - 7; от м. октомври 2011 г. до м. август 2012 г. - 8; от м. септември 2012 г. до м. декември 2012 г. - 9; м. януари и м. февруари 2013 г. - 8; от м. март до м. декември 2013 г. - 7 с изключение на м. септември, в който месец са 6. Разрешението от кмета на общината е за 9 водачи през 2011 г., 8 през 2012 г. и 4 през 2013 г. По справка, изготвена от управителя на дружеството, през 2011 г. са отчетени приходи само от един автомобил в общ размер 13 912.54 лв. В счетоводството не се съхраняват и не са приложени по делото съкратени отчети на ФП за 2011 г., а само за 2012 г. и 2013 г. Според същите реализираните приходи през 2012 г. са от два автомобила в общ размер 16 369.39 лв., а през 2013 г. от три автомобила в общ размер 16 026.73 лв. Липсата на счетоводно отчетени приходи от осъществяваната дейност от всички автомобили представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, а именно наличие на данни за укрити приходи, както правилно са приели органите по приходите. Допълнителен аргумент за това е непредставянето от ревизираното лице на книгата по чл. 17 от Наредба № 35 от 03.11.1999 г. за функционалните и технически изисквания към електронните таксиметрови апарати с фискална памет, която съгласно чл. 23, ал. 6 от същата наредба следва да бъде съхранявана в продължение на 5 години от датата на приключването й за проверка от органите на данъчната администрация. Пътната книжка е основен документ за отчитане и контрол на работата с лек таксиметров автомобил и съдържа 100 пътни листа. Към пътните листа съгласно чл. 23 от Наредба № 35 се прикрепват дневните финансови отчети с нулиране и запис във фискалната памет, а при изчерпването й се прикрепва съкратен отчет на фискалната памет за отразения в нея период. Въз основа на представените отчети от ЕТАФП от самото данъчно задължено лице за 2012 г. и 2013 г., съответно за два и три автомобила, а за 2011 на базата на данните за оборота при дефискализация, предоставени от Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - П., органите по приходите са определили дневен оборот в размер на 55 лв. за един автомобил, съответно приходите за всеки един месец от трите години с оглед броя на използваните автомобили. При така установените приходи са определили, че на 31.08.2011 г. "ДЕН И НОЩ 1" ООД е достигнало облагаем оборот от 50 105 лв. и е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 14.09.2011 г. На основание чл. 102, ал. 3 ЗДДС са определени задълженията му за ДДС за периода 15.09.2011 г. - 31.12.2013 г. Прието е, че данъкът е включен в цената по смисъла на чл. 67, ал. 2 от закона и дължимият данък е изчислен по формулата в чл. 53, ал. 2 от правилника за неговото прилагане. Правилно съдът не е кредитирал заключенията на ССЕ. Вариантът, според който в дружеството няма неотчетени приходи и същото не достига оборот за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, е изготвен на база отработени часове от шофьорите според намаленото им работно време /2 часа на ден/ съгласно трудовите договори. Както самото вещо лице е посочило при отговорите на въпросите в открито съдебно заседание, ако всеки един от работниците е работил по два часа на ден, с един автомобил би следвало да са работили поне четирима, а вероятно и повече работници. В такъв случай няма обяснение подаването на заявления за включване в списъка към удостоверението на все повече и повече на брой автомобили /6-9/ без да се изключват /отписват/ предишните, а също така противоречи на търговската логика реализирането на разходи за придобиване /ползване под наем/ на автомобилите, разходи за закупуване и монтаж на ЕТАФП във всеки един от тях и плащане на такси за регистрацията им. Правилно не е кредитиран и вариантът на експертизата за изчисляване на приходите, според който прагът се регистрация се достига на 30.09.2011 г., тъй като не са представени никакви доказателства от страна на жалбоподателя, че работниците са работили по 8 часа на ден и са почивали един ден в седмицата. Този вариант е изготвен в отговор на поставения въпрос от страната, и отговорът е чисто хипотетичен, даден при условие, че те са работили по този начин. Показателно обаче в случая при този именно вариант е, че той се доближава да изчисленията, направени от ревизиращия екип, но не на база отработени часове от работниците, а на база реализирани приходи според броя на регистрираните автомобили. Правилно е посочено в мотивите на оспореното решение, че след като органите по приходите са доказали наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1 ДОПК, в тежест на жалбоподателя в производството по оспорване на РА е да опровергае констатациите в него, а това в случая не е направено. Правилно първостепенният съд е потвърдил РА и в частта му, в която са определени допълнителни задължения за корпоративен данък на базата на установените неотчетени приходи по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Спазвайки принципа на обективност, приходните органи са приели, че не само приходите са неправилно отчетени в счетоводството на дружеството, но и направените разходи, тъй като според тях разходите са за поддръжката само на тези автомобили, от които са отчетени приходи. При определянето на данъчната основа за облагане с корпоративен данък те са определили разходи за поддръжката на един автомобил на базата на декларираните такива и са увеличили разходите съобразно броя на автомобилите, с които е осъществявана дейността - за 2011 г. - 25 659.84 лв. вместо декларираните 12 829.91 лв.; за 2012 г. - 41 091.84 лв. вместо 15 409.43 лв. и за 2013 г. - 37 395.68 лв. вместо 16 026.73 лв. Настоящият съдебен състав намира, че не са допуснати от първостепенния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, налагащи отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, т. е. нарушения, които ако не бяха допуснати, изходът от спора би бил различен. Вярно е, че мотивите на съдебното решение са изключително пестеливи и че в него основно са описани действията на органите по приходите, доказателствата, събрани в хода на ревизията, и направените от ревизиращите изводи, но не може да се приеме, че липсват мотиви до степен, препятстваща касационната проверка или защитата на страната. С оглед изложеното, решението е правилно в частта му, в която е потвърден РА, и неправилно само в частта му, в която е определено дължимото на ответника юрисконсултско възнаграждение. Определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то е в размер на 3 586.85 лв. За касационната инстанция на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в същия размер. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение