Определение № 4944 от 13.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4426/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от С. С. О. и Ю. Р. О., чрез процесуалния им представител адв. Д- Янакиев, срещу определение № 1815/17.02.2025 г., постановено по адм. дело № 148/2025 г. по описа на Административен съд-Варна, 25-ти състав, с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу мълчалив отказ на кмета на община Аксаково да се произнесе по тяхно искане от 31.05.2024 г. за даване на разрешение за премахване на три броя орехови дървета и образуваното по нея съдебно производство е прекратено. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, по които се претендира отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. Ответникът – кмет на община Аксаково, редовно уведомен, не ангажира становище по частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, приема частната жалба за допустима, като подадена от легитимирани лица в законоустановения срок, а разгледана по същество – за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение административният съд оставя без разглеждане жалбата на С. С. О. и Ю. Р. О. срещу мълчалив отказ на кмета на община Аксаково да се произнесе по тяхна молба, с вх.№ 9400-1379/31.05.2024 г. по регистъра на посочената община, за издаване на основание чл. 10 и чл. 11 от Наредба № 1 по опазването на селскостопанското имущество на писмено разрешение за премахване на три броя орехови дървета, находящи се в съседен имот на имота на жалбоподателите, представляващ дворно място с идентификатор 40590.501.281, находящ се в [населено място], община Аксаково, област Варна, съставляващ УПИ ХІ-281, в кв. 16 по действащия план на селото, и прекратява образуваното по нея производство по делото. За да постанови този правен резултат, съдът приема, че е налице основанието по чл. 159, т. 5 АПК, тъй като подадената едва на 16.12.2024 г. жалба срещу формирания от кмета на община Аксаково мълчалив отказ, срокът за оспорването на който е изтекъл на 02.08.2024 г., е недопустима. Атакуваното определение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в частната жалба пороци на постановения съдебен акт, съставляващи основания за неговата отмяна. При безспорната фактическа установеност по данни от приобщената доказателствена съвкупност, че молбата за издаване на разрешение за премахване на трите броя орехови дървета е подадена до компетентния /по аргумент от чл. 32, ал. 2 във връзка с чл. 34 от Закона за опазване на селскостопанското имущество /ЗОСИ/ и местоположението на дърветата в едно от населените места на територията на община Аксаково/ административен орган на 31.05.2024 г., правилен е формираният като краен резултат извод на административния съд, че предявената едва на 16.12.2024 г. жалба срещу последвалия мълчалив отказ на кмета на община Аксаково да се произнесе по нея, е просрочена. След като по делото е безспорно установено, че молбата до компетентния административен орган е подадена на 31.05.2024 г. и че на основание чл. 32, ал. 2 ЗОСИ този орган дължи произнасяне по нея, то действително, дори при прилагане на предвидения в чл. 57, ал. 5 АПК удължен едномесечен срок /независимо от посочения на официалната интернет страница на община Аксаково по-кратък такъв от 14 дни/, срокът за произнасяне на кмета на община Аксаково по молбата на жалбоподателите е изтекъл на 01.07.2024 г. /понеделник/, а оттам и срокът за оспорване на формирания с непроизнасянето мълчалив отказ, съобразно правилото на чл. 149, ал. 2 АПК, е изтекъл на 01.08.2024 г. По делото не се спори, че жалбата на оспорващите физически лица не е подадена в този срок, а едва на 16.12.2024 г., при което се явява несъмнено просрочена и правилно с оспореното пред касационната инстанция определение, административният съд е отказал да я разгледа по същество и на основание чл. 159, т. 5 АПК я е оставил без разглеждане, като същевременно е прекратил образуваното по нея производство по делото. Само за пълнота следва да се посочи, че наред с обоснованите от фактическата установеност по делото и съответни на разпоредбата на чл. 159, т. 5 АПК мотиви, в оспорения съдебен акт са обсъдени и неотносими към проверката за допустимост на жалбата съображения, които независимо от изтъкнатите в частната жалба доводи, са от значение за преценката по същество на правния спор /за наличие или не на материално правните предпоставки, предвидени в чл. 10 и чл. 11 от Наредба № 1 по опазването на селскостопанското имущество, обуславящи издаване на разрешение за отсичане на дървета/, които с оглед постановения от първата инстанция и съответно – споделен от касационната резултат – за оставянето й без разглеждане, е недопустимо да бъдат разглеждани в настоящото производство. По изложените съображения атакуваното определение е правилно, което налага оставянето му в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,