Решение № 280 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9693/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Пловдив, чрез пълномощника си гл. юрк. Пенкова, срещу решение № 7234 от 13.08.2025 г., постановено по адм. дело № 36/2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което оспореният административен акт да бъде потвърден. Касаторът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – С. Ц. Ч., чрез адв. Паров като процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение, поради което предлага да бъде отменено. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение е отменена заповед № 317з-13928 от 20.12.2024 г. на директора на ОДМВР - Пловдив, с която във връзка с установено управление на моторно превозно средство (МПС) след употребата на алкохол на С. Ц. Ч. в качеството му на младши разузнавач в група „Криминална полиция“ към РУ - Хисаря при ОДМВР – Пловдив, на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 194, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) поради неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР – „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но в противоречие с материалния закон. Счита, че не са налице категорични и безспорни доказателства, че съставът на нарушението, за което на служителя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, е осъществен, тъй като с влязло в сила решение по канд № 888/2025 г. на Административен съд – Пловдив е отменено наказателното постановление, с което С. Ц. Ч. е наказан за управлението на МПС след употребата на алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда. Приема, че поведението на оспорващия пред първата инстанция и настоящ ответник не е морално укоримо, че той не е извършил действия, които да нарушават обществения ред или с които да накърнява доброто име на институцията, която представлява. Обосновава извод, че в мотивите на оспорената заповед не е направена преценка дали наложеното наказание отговаря на тежестта на извършеното нарушение, което представлява самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Същото е необосновано, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. По делото е установено, че към датата на извършване на нарушението, описано в оспорената заповед, С. Ц. Ч. е служител в системата на МВР. С оглед на заеманата от него длъжност - младши разузнавач в група „Криминална полиция“ към РУ - Хисаря при ОДМВР – Пловдив, правилно първоинстанционният съд приема, че директорът на ОДМВР – Пловдив, издател на административния акт, е компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 3 ЗМВР. Заповедта е в необходимата писмена форма и притежава съдържанието, предвидено в чл. 210, ал. 1 ЗМВР. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По делото е безспорно установено, че дисциплинарното производство е образувано със заповед № 317з-7838/24.07.2024 г. на директора на ОДМВР - Пловдив, с която съгласно чл. 207, ал. 2 ЗМВР е определен и дисциплинарно разследващ орган. Заповедта е издадена по повод получена справка с рег. № 273р-7161/22.07.2024 г. от началника на РУ - Хисаря. Според установената в дисциплинарното производство фактическа обстановка на 21.07.2024 г. около 01.38 ч., в гр. Хисаря поради криволичене на лек автомобил, същият е спрян от автопатрул на РУ - Хисаря. Установено е, че моторното превозно средство е управлявано от Ч., който при проверката на документи се легитимира като служител на МВР със служебна карта. Предвид външно изразените белези - дъх на алкохол и заваляне на думи, е попитан дали ще се подложи на тест с техническо средство "Дрегер Алкотест". След като отказва, му е съставен АУАН и е издаден талон за изследване в медицинско заведение, в който служителят саморъчно изписва, че желае да даде кръв. След изследване на дадената кръвна проба е установена концентрация на алкохол в кръвта от 1.12 g/L (промила). Изготвена е обобщена справка с рег. № 14871 от 11.11.2024 г. с резултатите от проведеното разследване, която заедно с всички материали е предоставена на служителя и неговия адвокат за запознаване. На Ч. е осигурена възможност да направи възражения и да посочи доказателства, което той е направил, като чрез пълномощника си е депозирал възражение вх. № 000-13849/15.11.2024 г. Дисциплинарно разследващият орган изготвя становище до наказващия орган съгласно чл. 207, ал. 12 ЗМВР, в което предлага на С. Ц. Ч. да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ поради допуснато дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР като уронващо престижа на службата. От данните по делото е видно, че наказанието е наложено в сроковете по чл. 195, ал. 2 ЗМВР, определени съобразно изискванията на чл. 196, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР, като е взето предвид, че обобщената справка с резултатите от дисциплинарното разследване е представена на дисциплинарно наказващия орган на 11.11.2024 г. Оспорената заповед е издадена след приемане на писмени обяснения на служителя от 29.11.2024 г. съгласно изискванията на чл. 206, ал. 1 ЗМВР. Настоящата инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като наказателното постановление, въз основа на което тя е издадена, е отменено, съответно вината и отговорността на служителя не са доказани. Противно на приетото в обжалваното решение, оспорената заповед не е издадена въз основа на наказателното постановление, с което във връзка с шофиране след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда на С. Ц. Ч. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца“. Дисциплинарното наказание е наложено за нарушения на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, т. е. за деяние, което е в противоречие с морално-етични правила и норми, докато наказателното постановление е за констатирано административно нарушение, извършено по ЗДвП. Дисциплинарната отговорност е различна от административнонаказателната, съответно са различни процедурите за налагане на дисциплинарно наказание по ЗМВР и за налагане на санкция при извършено административно нарушение по ЗДвП. Квалификацията на поведението на служителя като дисциплинарно нарушение не се основава на извършено административно нарушение, за което се ангажира отделна административнонаказателна отговорност. Според чл. 194, ал. 3 ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Съответно, служителят може да бъде санкциониран дисциплинарно, независимо дали са налице основания за квалифициране на поведението му като административно нарушение. В този смисъл са и мотивите на ТП № 3 от 7.06.2007 г. по тълк. дело № 4/2007 г. на ОСС на ВАС. Според тези мотиви, съобразени със сега действащия ЗМВР, елемент на фактическия състав на нарушението на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР е не деянието като административно нарушение или престъпление, а негативната морална оценка, която обществото дава на извършеното от държавния служител. За целите на дисциплинарното производство е достатъчно, че с деянието е нарушен установеният обществен ред в държавата и поведението се оценява като несъвместимо с морала. Много са причините, поради които е възможно за определено деяние нарушителят да не понесе наказателна/административна отговорност, което не изключва неговата дисциплинарна отговорност. Шофирането след употреба на алкохол, макар и не в работно време може да се прецени като поведение, несъвместимо с морала и е основание за дисциплинарна отговорност по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, тъй като подобно поведение е уронващо престижа на службата. В случая Ч. е наказан дисциплинарно за нарушения на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, т. е. за действия, които са в противоречие с морално - етични правила и норми, а не за извършено закононарушение, за което носи административнонаказателна отговорност. Отделно от това наказателното постановление е отменено поради допуснати съществени процесуални нарушения на правилата по чл. 37, ал. 3 и чл. 51, ал. 1 ЗАНН, но не и поради неизвършване на установеното с него административно нарушение. В противоречие с данните по делото и с материалния закон първоинстанционният съд достига до извод, че не е изпълнен състава на нарушението по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, за което му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, тъй като поведението на служителя по време на проверката не е морално укоримо и не е накърнил доброто име на институцията, която представлява. В рамките на дисциплинарното производство са представени надлежни доказателства, че служителят е управлявал лек автомобил след употреба на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта 1,12 g/L съгласно извършената химическа експертиза. Това му деяние правилно е квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган като нарушение на правилата по т. 15, т. 19, т. 20, т. 25 и т. 28 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, регламентиращи държавният служител да съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме, да пази доброто име на институцията, която представлява, да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример, да не злоупотребява с правомощията си, разчитайки, че няма да му бъде наложена санкция в качеството му на орган на властта, да се подчинява на нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България, да се подчинява на забраната да не управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, включително извън установеното работно време или по време на ползване на отпуск. В подкрепа на установеното поведение на настоящия ответник по време на извършване на проверката са и показанията на разпитаните по делото свидетели В. В. и Ц. Д.. Показанията на св. М. Ч. – съпруга на служителя не следва да се кредитират относно твърдението й, че съпругът й не е пил до момента на проверката, както и че евентуалната причина за констатираната концентрация на алкохол в кръвта му е изпитото количество вода от шише, в което се е съхранявала – патоки (слаба ракия), преди вземане на кръвната проба. Тези показания са в подкрепа на защитната теза на служителя, същите са изолирани и се явяват в противоречие със събраните в хода на административното производство сведения, с показанията на лицата от РУ, извършили и присъствали при проверката, както и с констатираната висока степен на концентрация на алкохол в кръвта при проведеното кръвно изследване. Настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд за недоказаност на обстоятелството, че с деянието на служителя е уронен престижа на службата, което представлява вторият кумулативен елемент за законосъобразното ангажиране на отговорността по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. По отношение на понятието "деяние, уронващо престижа на службата" следва се има предвид и възприетото в ТП № 3 от 7.06.2007 г. по тълк. дело № 4/2007 г. становище, че това деяние трябва да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверието от страна на обществото в полицейската институция, като не е задължително престижът да е вече уронен, задължително е действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи. В разглеждания случай процесното деяние става достояние на служителите от РУ – Хисаря, които са го установили, на медицинските лица, взели кръв и извършили химическата експертиза, както и на лицата, работещи в органите на съдебната власт по повод оспорване на издаденото наказателно постановление. Ето защо, следва да се приеме, че неправомерното поведение на Ч. става достояние на редица лица извън системата на МВР, които като част от обществото формират негативни впечатления, водещи до загуба в доверието на службата, изпълнявана от служителя и уронване на нейния престиж. Служителят допуска извършване на противоправни действия, които по естеството си водят до реално застрашаване с намаляване или загубване на доверие от страна на гражданите в полицейската институция и се отразяват негативно върху авторитета на ведомството. Независимо от това, че деянието е осъществено извън работно време, то предвид специфичната дейност на служителите в него и значимостта й за обществото като цяло, за тях са регламентирани правила за етично поведение, които те следва да съблюдават както при изпълнение на служебните си задължения, така и извън установеното работно време или по времето на ползване на отпуск в качеството си на участници в пътното движение. Предвид изложеното правилно е ангажирана дисциплинарната отговорност на настоящия ответник Ч. по реда на ЗМВР. Противно на извода на първоинстанционния съд за наличието на основание за отмяна на процесната заповедта поради липса на изложени в нея мотиви, обосноваващи налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ и липса на преценка как то съответства на тежестта на извършеното нарушение, настоящият състав намира административния акт за мотивиран. В заповедта са разгледани подробно фактическите обстоятелства при извършване на нарушението и то правилно е квалифицирано като „тежко дисциплинарно нарушение“. Нарушението на цитираните разпоредби на Етичния кодекс, с който служителят е запознат, обуславят квалификацията на поведението му като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 1, т. 4 ЗМВР, довело несъмнено до уронване престижа на службата и поради това представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР се предвижда налагане на най - тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. Предвид изложеното оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което подадената срещу нея жалба е неоснователна. Обжалваното решение е необосновано и постановено при неправилно приложение и тълкуване на материалния закон, същото следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на С. Ц. Ч. срещу заповед № 317з-13928 от 20.12.2024 г. на директора на ОДМВР - Пловдив. При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция от касационния жалбоподател за присъждане на разноски, ответникът следва да заплати на Министерството на вътрешните работи сума в размер на 102 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,