Определение № 1024 от 31.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2380/2024 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Ц. Л. А., Ш. Л. А., К. Л. А., В. Л. А. и П. Л. А., всички чрез тяхната майка и законен представител А. П. М., срещу решение № 348 от 25.07.2024 г. по в. гр. д. № 343/2024 г. на Плевенски окръжен съд, с което е отменено решение № 1506 от 25.10.2023 г. по гр. д. № 4590/2022 г. на Плевенски районен съд, с което на основание чл. 432, ал. 1 КЗ „Застрахователна компания Л. инс“ АД е осъдено да заплати: 1. на Ц. Л. А., действащ чрез неговата майка и законен представител А. П. М., сумата от 21188,95 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в минималната издръжка, дължима от починалия при ПТП баща на ищеца Л. А. за периода от 23.12.2018 г. до 18.10.2028 г., ведно със законната лихва, считано от 06.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен искът за разликата до претендираните 25000 лв.; 2. на Ш. Л. А., действащ чрез неговата майка и законен представител А. П. М., сумата от 24 032,18 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в минималната издръжка, дължима от починалия при ПТП баща на ищеца за периода от 23.12.2018 г. до 05.01.2030 г., ведно със законната лихва, считано от 06.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен искът за разликата до претендираните 25000 лв.; 3. на К. Л. А., действащ чрез неговата майка и законен представител А. П. М., сумата от 25 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от имуществени вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в минималната издръжка, дължима от починалия баща на ищеца за периода от 23.12.2018 г. до 06.05.2031 г., ведно със законната лихва, считано от 06.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, който иск е предявен като частичен от сумата от 25 295 лв.; 4. на В. Л. А., действаща чрез нейната майка и законен представител А. П. М., сумата от 25 000 лв.; 5. на П. Л. А., действащ чрез неговата майка и законен представител А. П. М., сумата от 25 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в минималната издръжка, дължима от починалия баща на ищеца за периода от 23.12.2018 г. до 04.08.2036 г., ведно със законната лихва, считано от 06.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, който иск е предявен като частичен от сумата от 36 477 лв. След отмяната на първоинстанционното решение на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 51 ЗЗД „Застрахователна компания Л. инс“ АД е осъдена да заплати на всеки един от касаторите ежемесечно обезщетение за пропусната ежемесечна издръжка от техния баща Л. Ц. А., починал при ПТП на 23.12.2018 г., в размер на по 70 лв. месечно, считано от 23. 12. 2018 г. до 31. 12. 2019 г., платимо на първо число от съответния месец; по 76,25 лв. месечно, считано от 01. 01. 2020 г. до 31.12.2020 г., платимо на първо число от съответния месец; по 81,25 лв. месечно, считано от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г., платимо на първо число от съответния месец; по 88,75 лв. месечно, считано от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г., платимо на първо число от съответния месец; по 97,50 лв. месечно, считано от 01. 01. 2023 г. до 31. 12. 2023 г., платимо на първо число от съответния месец; по 116,63 лв. месечно, считано от 01. 01. 2024 г. и платимо на първо число от съответния месец до настъпване на условия за прекратяване на заплащане на обезщетението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от начална дата 06.07.2020 г. и съобразно падежа на всяка дължима сума до окончателното заплащане на всяка дължима месечна сума. Касационните жалбоподатели поддържат, че съдът неправилно е присъдил обезщетения, като е определил да бъдат изплащани периодично, а не глобално, както е заявено в петитума на исковата молба. Оспорват извода на въззивния съд за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който е обусловил намаляване на присъдените от първоинстанционния съд обезщетения с 50 %. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение при преценка на данните по делото констатира, че въззивният съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетенията за имуществени вреди – пропуснати ползи от издръжка, дължима от починалия при ПТП баща на ищците Л. А., с 50 %, тъй като той е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. По тези съображения съдът е счел, че на ищците са дължими месечни обезщетения за лишаването от издръжка за всяко едно от децата, както следва: по 116, 63 лв. за 2024 г., по 97, 50 лв. за 2023 г., по 88, 75 лв. за 2022 г., по 81, 25 за 2021 г., по 7625 лв. за 2020 г. и по 70 лв. за 2019 г. В решението е отразено, че посочените суми представляват 50 % от минималната издръжка, която е била предмет на претенциите на ищците. В диспозитива на въззивното решение не е намерила отражение формираната воля на въззивния съд за частичното отхвърляне на предявените искове с оглед присъждане на обезщетения за имуществени вреди, които са намалени с 50 % поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Поради изложеното делото следва да бъде върнато на Плевенски окръжен съд, който съгласно чл. 247 ГПК е компетентен да прецени дали следва да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното от него решение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение