Определение № 55 от 04.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 45/2020 г.

Постъпила е молба с вх. № 842 от 01.02.2021 г. от адв. Денка Д. К., в качеството й на особен представител на М. Д. Х., с която се иска да й бъде преведено по посочената в приложеното към молбата удостоверение банкова сметка определеното й за производството пред ВКС адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав, след преценка на данните по делото, приема следното: Производството е образувано по касационна жалба на Л. М. Б., в качеството й на синдик на М. Д. Х. в производство по несъстоятелност по дело № 3199 от 2014 г. по описа на Окръжния съд в централен Лондон, срещу решение № 1921 от 26.07.2019 г. по в.т.д. № 2241/2019 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 15 състав, с което е обезсилено решение № 566 от 26.03.2019 г. по т.д. № 730/2018 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-11 състав, с което е открито производство по несъстоятелност на длъжника, наложени са общ запор и възбрана на имуществото на същия на територията на Република България, прекратено е правото му да управлява и представлява търговската си дейност на територията на Република България, назначен е синдик в производството и е постановено започване осребряване на имуществото на територията на Република България. С обжалваното въззивно решение е и прекратено производството по искане по чл. 759 ТЗ за откриване на спомагателно (вторично) производство по несъстоятелност на М. Д. Х.. С определение № 672 от 03.12.2020 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно съдебно решение. Със същото определение ВКС е задължил синдика на М. Д. Х., подал касационна жалба срещу въззивното решение, да внесе в едноседмичен срок от съобщението по депозитната сметка на ВКС сума в размер на 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 29, ал. 3 ГПК, като страната е предупредена, че в противен случай ще се приложи чл. 77 ГПК. По молба на процесуалния представител на синдика, с определение от 28.01.2021 г. и поради обстоятелството, че горната сума следва да се набави от масата на несъстоятелността, формирана в производството по несъстоятелност в [населено място], Великобритания, на основание чл. 63, ал. 1 ГПК срокът за внасяне на сумата за възнаграждение за особения предствител е продължен с един месец, считано от 13.01.2021 г. Нито в рамките на първоначалния, нито в продължения по реда на чл. 63, ал. 1 ГПК срок, а и към настоящия момент, касаторът не е изпълнил даденото му указание за внасяне на определеното от ВКС възнаграждение на особения представител на ответника по касация. Поради горното, а и предвид, че ищецът – касатор не е внесъл предварително сума, която да послужи за заплащане на адвокатското възнаграждение, сумата следва да бъде преведена по посочената от адв. К. банкова сметка от бюджета на Върховния касационен съд. Адвокатът, назначен за процесуален представител в хипотезата на чл. 29, ал. 3 ГПК изпълнява функция в интерес на правосъдието, назначен е от съда, който определя размера на адвокатския му хонорар, както е разяснено с т. 6 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и постановява заплащането му с всеки акт по чл. 81 ГПК. Адвокатът не може да бъде поставен в условие на кредитор на страна по делото – сам, чрез изпълнителен лист, да търси плащане на определения му от съда хонорар. Предвид резултата по спора, поетият разход от бюджета на Върховния касационен съд следва да бъде възстановена от касатора-ищец, на основание чл. 77 ГПК. По тези съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение