Определение № 1809 от 17.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 839/2026 г.

Производство по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Българско национално радио, представлявано от Генералния директор М. М., срещу определение № 195/22.01.2026г. по възз.гр.д.№ 2340/2025г. на Окръжен съд - Пловдив. С него, по молба на насрещната страна „Офис консумативи“ ООД, е изменено по реда на чл.248 ГПК решение № 1342/28.11.2025г. по възз.гр.д.№ 2340/2025г. на Окръжен съд - Пловдив в частта за разноските чрез присъждане в тежест на Българско национално радио направените от „Офис консумативи“ ООД разноски за адвокатско възнаграждение във възивното производство в размер на 1920.41 евро с вкл.ДДС. Частният жалбоподател поддържа, че указаното в обжалваното определение, че е подлежащо на обжалване пред ВКС, вместо - пред съответния апелативен съд, е в противоречие с чл.274, ал.2 ГПК. Намира, че определението е необосновано, тъй като в него липсва констатация относно непредставянето от насрещната страна на платежен документ за предварително внесена такса по чл.102з, ал.3 ГПК. Процесуалната незаконосъобразност е обоснована с доводи, че не са изпълнени служебните правомощия на въззивния състав да следи за внасянето предварително на таксата за изготвяне на преписи от представените от насрещната страна по електронен път документи и да приложи последиците от неизпълнението на това задължение на насрещната страна. Релевирано е и оплакване, че съставът на въззивната инстанция не е взел предвид, а е игнорирал, аргументите в писмения отговор на молбата по чл. 248 ГПК. По изложените съображения искането е за отмяна на обжалваното определение и за постановяване на друго, с което молбата на насрещната страна по чл.248 ГПК да бъде оставена без уважение. Претендира се за присъждане на направените разноски. С писмен отговор насрещната страна „Офис консумативи“ ООД, чрез адв.Г. Р., оспорва частната жалба. Акцентира на това, че извършеното електронно процесуално действие и приложените към него документи са докладвани в ОСЗ на 29.10.2025г. и по тях частният жалбоподател е имал възможност да вземе становище. По изложените съображения искането е за потвърждаване на обжалваното определение. Претендира за присъждане на направените разноски за адвокатски хонорар. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.274, ал.2 ГПК за цялостна проверка на законосъобразността на обжалваното определение, приема следното: Постановеното от състав на окръжен съд като въззивна инстанция определение по чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК (т.24 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК), а компетентен да разгледа подадената срещу него частна жалба е касационният съд (чл.248, ал.3, изр.2 ГПК). Частната жалба е допустима, но, разгледана по същество, е неоснователна. От данните по възз.гр.д.№ 2340/2025г. на Окръжен съд - Пловдив се установява, че на 28.10.2025г. чрез Единния портал за електронно правосъдие по делото е постъпил електронен пакет от „Офис консумативи“ ООД, чрез адв.Г. Р., съдържащ подписани с валиден КЕП документи, сред които списък на разноски по чл.80 ГПК, фактура и платежно нареждане. Това електронно процесуално действие е докладвано в последното ОСЗ по делото пред въззивния съд на 29.10.2025г., с участието на процесуалния представител на „Българско национално радио“ – юрисконсулт Н. Г., която, според отразеното в протокола, е направила единствено възражение за прекомерност на направените разноски за адвокатско възнаграждение. В подадения в срок писмен отговор на молбата по чл.248 ГПК частния жалбоподател е изразил становище за неоснователност на молбата по чл.248 ГПК, предвид на това, че извършеното на 29.10.2025г. процесуално действие е нередовно, доколкото не е внесена авансово на таксата по чл.103з, ал.3 ГПК, по което въззивният съд не се е произнесъл. Настоящият състав намира, че не е налице нередовност на извършеното от насрещната страна електронно процесуално действие. Доколкото то е докладвано в ОСЗ пред въззивния съд в присъствието на процесуален представител на насрещната страна, който е имала възможност да се запознае с него и не е възразил, е спазено изискването на чл.8, ал.3 ГПК. Поради съвпадане с крайните изводи, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Разноски не се присъждат, предвид несамостоятелния характер на производството по чл.248 ГПК, в което е постановено обжалваното определение. Мотивиран от това, съставът на I ТО: