Определение № 772 от 26.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9854/2025 г.

Производството е по чл. 176а АПК. Образувано е по искане на С. П. Л., подадено чрез адв. Миневска за допълване на Решение №12237/01.12.2025г., постановено по адм. д. №9854/2025г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение, в частта му за разноските. Според искателя, с постановеното решение е следвало да му бъдат присъдени сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева, за които поради „опущение“ в ЕПЕП не са видими представени с отговора на касационната жалба пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 20.09.2025г. Ответникът – директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново изразява становище за неоснователност на искането поради непредставяне своевременно на доказателства за сторени разноски. Настоящият състав на Върховният административен съд, осмо отделение, намира искането за допустимо - постъпило е в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК, от надлежна страна. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Производството по адм. д. №9854/2025г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение е образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново против Решение № 2681/15.08.2025 г., постановено по адм. дело № 474/2024 г. на Административен съд – Велико Търново. С Решение №12237/01.12.2025г., жалбата е приета за неоснователна. В касационното производство ответникът С. П. Л., чрез адв. Миневска е представил писмен отговор, с който е заявил искане за присъждане на „всички разноски по делото“. Към отговора не са представени доказателства за договорени и сторени разноски. Такива са представени едва с искането за изменение на решението в частта му за разноските. Условие за присъждането на разноски е те действително да са направени и това обстоятелство да е удостоверено. Претенцията за разноски следва да бъде заявена най-късно до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция (т. 1 и т. 11 от ТР 6/06.11.2013 г. по т. д. 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Това е и крайният момент, до който могат да се сочат валидно доказателства, а пропускането му отрича основателността на акцесорното искане. В случая, видно от материалите по делото, до приключване на устните състезания в последното заседание пред първоинстанционния съд, доказателства за уговорена сума за адвокатска защита и заплатена такава не са представени, а ангажирането на такива едва с искането за изменение на решението в частта за разноските не може да преодолее резултата от процесуалното бездействие на жалбоподателя в приключилото съдебно производство. Неспазването на преклузивния срок за доказване на деловодните разходи законът санкционира с неблагоприятни за пропусналата го страна процесуални последици, изразяващи се в поемане на тежестта на сторените от нея разноски. Неоснователно е възражението на искателя, че неприлагането на доказателствата за сторени разноски по делото е поради „опущение“ и това е причината същите да не са видими в ЕПЕП. Видно от писмо с изх.№58/20.01.2026г. на Административен съд – Велико Търново, отговорът на касационната жалба е подаден на 23.09.2029г. в 18.28 часа и входиран на 24.09.2025г., като същия се състои от четири страници, без приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Такива не са описани като приложения към представения отговор, поради което настоящия състав приема, че същите не са били представени своевременно. По изложените съображения, искането за допълване на съдебния акт в частта му за разноските, следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното и на основание на основание чл. 176а, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение