Определение № 501 от 11.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 405/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба № СД-05-01-2090 от 08.03.2010г. на [община] против определения от 29.09.2009г. и определение от 24.11.2009г., с които Общината е осъдена да заплати допълнителна държавна такса по чл. 65 от ГПК първоначално в размер на 2306 лв., намалена с второто определение до 576,50 лв. Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила, тъй като Общината е освободена от заплащане на държавна такса, поради което не дължи и допълнителна такава и че Общината не е станала неоснователно причина за отлагане на делото, защото е представила направо необходимата по делото информация,т.е. извършила е повече от това, за което съдът й е дал възможност.. Моли и двете определения да се отменят. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба е преценена като редовна и допустима с определение № 664/21.07.2010г. по ч.гр.д.№ 463/2010г. на ТК на ВКС, с което е отменено определението за връщането й. Предмет на обжалване е определение, постановено по чл. 65 от отменения ГПК и тъй като постановеното решение е влязло в сила след връщане на касационната жалба, съгласно чл. 70 от ГПК /отм/, определенията подлежат на самостоятелно обжалване. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. В съдебно заседание на 29.06.2009г. е указано на ищеца-въззивник – [община] да представи молба, с която да сочи допълнителни данни за С. В. С., от който твърди, че черпи права поради това, че след смъртта си той не е имал наследници и такъв се явява държавата по ЗН. В следващото съдебно заседание, проведено на 29.09.2009г. Общината е представила направо удостоверение за наследници на С. В. С., издадено на датата на съдебното заседание - 29.09.2009г. От него се установило, че С. В. има наследници – двама сина и една дъщеря, за които е било необходимо установяване на гражданския им статус. Съдът правилно е дал възможност за събиране на нужните доказателства, но е осъдил общината да заплати допълнителна държавна такса в размер на 2 306 лв., поради това, че става причина за отлагане на делото. С определение от 24.11.2009г. този размер е намален на 576,50 лв. Първото определение е неправилно, тъй като в съдебното заседание, в което съдът е решил, че Общината необосновано иска отлагане на делото за първи път е установен нов факт – това, че С. В. С. има низходящи. При това положение е било обосновано и своевременно искането за установяване на гражданския им статус. В този смисъл [община] не е станала неоснователно причина за отлагане на делото, поради което постановеното определение за налагане на допълнителна държавна такса, както и последващото такова за намаляването й следва да се отменят. Неоснователен е другия довод на Общината, че тъй като е освободена от заплащане на държавна такса не дължи и допълнителна такава. По предявеният иск за собственост, общината действа като частно правен субект, а не като орган на местна власт.. Съгласно чл. 84, т.3 от ГПК в това си качество тя не е освободена от заплащане на държавна такса, включително и от заплащане на допълнителна такава по отменения ГПК до колкото тя имаше санкционен характер, а страните в гражданския процес са равнопоставени. Практиката на ВАС е неприложима за случая, тъй като в административното производство, общината действа като административен орган и в това й качество действително не дължи държавна такса. По граждански дела обаче с предмет права върху вещи - частна общинска собственост общината дължи държавна такса. Поради основателността на първия довод в частната жалба, обжалваните определения, като неправилни следва да бъдат отменени. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение