Определение № 10771 от 29.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10805/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. П. П. срещу определение № 3270/25.09.2026 г., постановено от Административен съд Плевен по адм. д. № 845 по описа за 2026 г., с което е отхвърлено искането му за спиране на предварителното изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № GPAM - 2748152 / 27.08.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор от 05 РУ към ОДМВР - Варна. Доводите на жалбоподателя са за неправилност на определението, поради противоречие с материалния закон. Изразява несъгласие с изводите на съда за отсъствие на предпоставките за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на индивидуалния административен акт. Сочи като ново обстоятелство загубата на доходи от преустановяването на неговата трудовата дейност заради временното отнемане на свидетелството му за управление на МПС. Иска отмяна на обжалваното определение и спиране на допуснатото предварително изпълнение на ЗПАМ. Насрещната страна – мл. автоконтрольор от 05 РУ към ОДМВР - Варна не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Съдебното производство пред Адм. съд Плевен е образувано по жалба на И. П. срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM - 2748152 / 27.08.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор от 05 РУ към ОДМВР - Варна, с която му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. "5" от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който при управление на МПС отказва да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или хим. токсилог. лаб. изследване, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.. С жалбата е съединено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на ЗПАМ. С обжалваното определение съдът е отхвърлил искането за спиране на предварително изпълнение на оспорения административен акт. Първостепенният съд е обсъдил предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК и в хипотезата на допуснато по силата на закона предварително изпълнение. Приел е, че жалбоподателят не сочи нови обстоятелства като основание за спиране на предварителното изпълнение. Не било доказано изпълнението на индивидуалния административен акт да препятства трудовата му дейност. Обжалваното определение е правилно. При действието на състезателното начало в процеса, в чието съдържание чл. 8, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК включва правото на страната да посочи фактите, на който основава исканията си и да представя доказателства за тях, както и по общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на адресата на акта е да установи предпоставките по чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 от АПК. ЗПАМ е издаден по реда на чл. 172 ЗДвП. Съгласно специалната разпоредба на чл. 172, ал. 6 ЗДвП обжалването на издадените ЗПАМ не спира изпълнението им. Допуснатото предварително изпълнение по силата на закона може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 АПК – по искане на оспорващия и при условията на чл. 166, ал. 2 АПК, когато не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол, каквато в случая разпоредбата на чл. 172 ЗДвП не съдържа. С арг. от чл. 171, т. 1 ЗДвП заповедта за отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач е конститутивен индивидуален административен акт. Актът се издава в условията на обвързана компетентност. Резултатът от изпълнението му е временно ограничение в правната сфера на адресата на акта. Вредите от разпоредената правна промяна са презюмирани и не са несъразмерни в защитата на публичния интерес чрез допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Потенциалните вреди следва да са свързани с нови обстоятелства, т.е такива факти, които не са били осъществени към момента на издаване на акта в хипотезите на допуснато по силата на закона предварително изпълнение или към момента на влизане в сила на разпореждането за предварително изпълнение. Несъмнено трудовата дейност на жалбоподателя като управител на търговско дружество с адрес на управление в гр. Дуисбург е осъществявана към момента на налагане на ПАМ и не представлява ново обстоятелство, а ограниченията при упражняването на тази дейност като резултат от прилагането на мярката за административна принуда не представляват значителна или трудно поправима вреда. Предметът на дейност на дружеството и липсата на наети лица не предполагат преустановяване на търговската дейност заради временно отнемане на СУМПС на управителя. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение,