Определение № 121 от 16.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3139/2020 г.

Производството е по чл.282 ГПК. С определение № 79/ 16.02.2021 г. по настоящето дело не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 2705 от 29.04.2020 г. по гр.д.№ 10614/ 2018 г., с което Държавен музикален и балетен център - София е осъден да заплати на И. В. Б. на основание чл.200 ал.1 КТ сумата 30 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука на 02.12.2016 г., със законната лихва върху тази сума от датата на злополуката до окончателното й изплащане и разноски и такси за производството. Изпълнението на въззивното решение е било спряно с определение № 331/ 11.08.2020 г. по ч.гр.д.№ 1949/ 2020 г. на ВКС, ІІІ г.о. За спирането е внесена като обезпечение сумата 30 000 лв на 05.08.2020 г. по сметката на Върховния касационен съд. С молба от 26.02.2021 г. Държавен музикален и балетен център – София е поискал тази сума да му бъде възстановена по банкова сметка с оглед постъпил в учреждението изпълнителен лист от И. Б.. Същевременно с молба от 04.03.2020 г. процесуалният представител на ищеца е поискал обезпечението да бъде освободено и сумата преведена по посочена от молителя банкова сметка на неговия представител - адвокат Т. В.. Към молбата е приложено нотариално заверено пълномощно, с което И. Б. упълномощава адвокат В. да получи по нейна банкова сметка сумите, дължими от Държавен музикален и балетен център – София. По молбата на Държавен музикален и балетен център – София ищецът Б. възразява със становище от 05.04.2021 г., че към настоящия момент ответникът не е изплатил нищо от присъдените с въззивното решение суми; че изпълнителният лист е предявен на центъра него още преди образуване на касационното производство и това не е новонастъпил факт; както и че Държавен музикален и балетен център – София се явява държавно учреждение, срещу което не се допуска принудително изпълнение. Затова счита молбата му за неоснователна и моли сумата да бъде преведена не по посочената от ответника, а по посочената от него банкова сметка за удовлетворяване на вземанията. По искането на И. Б. ответникът Държавен музикален и балетен център – София депозира молба на 12.04.2021 г., с която заявява, че като второстепенен разпоредител с бюджет е поискал от Министерство на културата да му бъдат отпуснати 30 000 лв именно с оглед плащане задължението към ищеца. Плащането по изпълнителния лист би било на различно правно основание от плащането на депозита по сметка на ВКС, затова било наложително сумата да му бъде възстановена, след което тя щяла да бъде платена на ищеца. Съдът намира за основателно искането на И. Б.. Въззивното решение е осъдително, не е допуснато до касационен контрол, поради което е влязло в сила (чл.296 т.3 пр.1 ГПК). В тази хипотеза обезпечението за неговото изпълнение не подлежи на освобождаване по искане на вносителя, тъй като нито искът е отхвърлен, нито производството по делото е прекратено. Само в тези две хипотези обезпечението се освобождава по искане на длъжника – вносител. Когато искът е уважен с влязло в сила решение, внесената сума следва да послужи за удовлетворяване на обезпеченото вземане (аргумент за противното от разпоредбата на чл.282 ал.5 ГПК). Несъстоятелни са доводите на ответника, че плащането по изпълнителния лист и плащането по сметка на ищеца биха били на различни правни основания. Както и да бъде извършено плащането, то погасява именно обезпеченото вземане. Затова внесената като обезпечение сума следва да се преведе по сметката, посочена от кредитора по това вземане. По изложените съображения съдът