Определение № 344 от 30.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 274/2009 г.

ВКСIII гражданско отделение30.06.2009 г.докладчик Емил Томов

Диспозитив

Отмянява решение №1273 от 13.01.2008г по .гр.д. № 2061/2008г на Върховен касационен съд в частта ,с която касационната жалба на Г. Н. Г. срещу въззивното решение от 21.01.2008г по гр.д. 289/2007г на Монтански окръжен съд е оставена без разглеждане Връща делото на състава за по-нататъшни процесуални действия ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по реда на чл.274 ал.2 от ГПК Образувано е по частна жалба на Г. Н. Г. срещу решение №1273 от 13.01.2008г по .гр.д. № 2061/2008г на Върховен касационен съд, в тази негова част, с която е оставена без разглеждане касационната жалба с предмет произнасяне на въззивния съд по иска с правно основание чл. 59 ал.1 ЗЗД ,същия с цена под 5000лв. Частният жалбоподател изтъква,че тази част съдържащото се в решението определение е неправилно. Частната жалба е допустима, по същество е основателна. При постановяването на решението по гр.д. №2061/2008г състав на Върховен касационен съд е констатирал, че постъпилата на 28.02.2008г. касационна жалба на Г. Н. Г. срещу въззивно решение ,постановено на 21.01.2008г по гр.д. 289/2007г на Монтански окръжен съд, в частта, с която е потвърдено първоинстанционно решение на Берковски районен съд по отхвърлен иск на основание чл. 59 от ЗЗД за сумата 615 лева, не е допустима до касационно разглеждане съгласно общото правило на чл. 218а ал.1 б. „а” от ГПК (отм). Правилото обаче търпи корекция за случай, при който искът с правно основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД за обезщетение вместо ползване на недвижим имот, чието владение е отнето, е предявен като обусловен от твърденията за право на собственост, заявени наред с този иск, по претенция с правно основание чл. 108 от ЗС в условията на обективно съединяване. Щом е отменил въззивното решение в частта по вещния иск и е върнал делото за ново разглеждане, Върховен касационен съд, ІІІ г.о е следвало да се занимае и с жалбата в другата нейна част част, тъй като се касае за обусловен иск, а не да приема, че въззивното решение е влязло в сила по него. Допустимостта в този случай се основава на необходимост от избягването на противоречиви решения ,когато правото на обжалване е упражнено и по двата иска. Поради това т.8 от ТР № 1/2001 по гр.д. 0182001г на ОСГК препрати към разрешението по т.13 от ТР №1/2000г по гр.д. № 1/2000г на ОСГК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

Цитирани разпоредби

5