Определение № 9881 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9349/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Директор Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, подадена чрез процесуален представител юрск. Д. Василева срещу определение №5862/11.05.2026г., постановено по адм. Дело №845/2026г. по описа на АС Варна само в частта относно присъдените разноски. Излагат се съображения за неправилност на акта в частта относно определянето и възлагането на разноските и се иска неговата отмяна в същата част или евентуално изменение поради прекомерност на присъдената сума за адвокатско възнаграждение. Ответната страна – П. В. Н., не взема становище. Върховният административен съд, в настоящия състав на осмо отделение, за да се произнесе съобрази следното: С определение №5862 от 11.05.2026г., постановено по адм. д. № 845 по описа на Административен съд Варна за 2026г. е оставена без разглеждане жалбата на П. В. Н. от гр.Варна против мълчалив отказ на директора на дирекция „МД“ при Община Варна да се произнесе по заявление с вх. №53050000599 от 20.02.2026г. за издаване на удостоверение за декларирани данни и заверка на молба-декларация и е прекратено производството по образуваното съдебно административно производство като Община Варна е осъдена да заплати на П. Н. сумата 505,11евро за разноски, представляващи държавна такса и адвокатски хонорар. Прието е, че разноските се възлагат на ответника, тъй като същият е станал причина за завеждане и образуване на делото. Определението в прекратителната си част не е обжалвано и като такова е влязло в сила, но в срока по чл.176а АПК е постъпила процесната частна жалба срещу същото определение, само относно присъдените с него разноски. Като съобрази, че акта на АС Варна се обжалва единствено и само в частта за разноските, настоящият състав намира, че частната жалба, с която е сезиран, по своя характер и с оглед заявеното искане, представлява молба за изменение на определението, в частта за разноските. Съгласно чл.176а АПК искането за допълване или изменение на съдебния акт досежно присъдените разноски е от компетентността на съда, който се е произнесъл по тях. Процесуална предпоставка за обжалването на акта за разноските е изчерпването на уредения специален ред. В настоящия случай този процесуален ред не е осъществен. Ето защо, настоящото производство следва да бъде прекратено като недопустимо. Молбата на Директор Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна за изменение на определението за разноските, именувана частна жалба, следва да бъде изпратена на първоинстанционния съд за произнасяне по жалбата с вх.№10211/15.05.2026г. на АС Варна, като по искане за изменение на определението в частта за разноските. На обжалване пред настоящия съд ще подлежи определението за разноските, постановено по искането за тяхното изменение. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,