Определение № 290 от 07.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 231/2012 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро във вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 1667 от 15.ІІ.2012 г. на А. В. П. от С., подадена против определение № 23 на състав на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, от 1.ІІ.2012 г., постановено по ч. т. дело № 1124/2011 г., с което е била оставена без разглеждане нейната молба по чл. 304 ГПК за отмяна на влязло в сила решение, постановено от СГС по реда на чл. 437, ал. 4 от процесуалния закон. Оплакванията на частната жалбоподателка са за необоснованост и постановяване на атакуваното прекратително определение на предходния тричленен състав на ВКС в нарушение на материалния закон.Поради това П. претендира отменяването му и разглеждане по същество на молбата й за отмяна на влязлото в сила решение на СГС по чл. 437, ал. 4 ГПК, като допълнително навежда доводи за неговата нищожност, респ. недопустимост - пороци по смисъла на чл. 281, т.т. 1 и 2 ГПК. В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна /молител/ в прекратеното извънинстанционно пр-во за отмяна по чл. 304 ГПК, настоящата частна жалба на А. Вл. П. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. За да остави в пр-вото по чл. 307, ал. 1 ГПК без разглеждане подадената от А. Вл. П. молба за отмяна на основание чл. 304 ГПК на влязло в сила решение на СГС, постановено по реда на чл. 437, ал. 4 ГПК, предходният тричленен състав на ВКС е приел, че този съдебен акт по съществото на жалба срещу действия на съдебен изпълнител няма сила за третите, неучаствали в това контролно пр-во лица. Този извод на ВКС е обоснован и законосъобразен и затова ще следва да бъде споделен: вкл. и защото е в пълно съответствие със задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 2 на ТР № 3/12.VІІ.2005 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2005 г., че макар обжалването на действия на съдебен изпълнител да е по естеството си двустранно, спорно, правораздавателно производство, в него съответният окръжен съд /в случая СГС/ действа като контролна инстанция относно законосъобразността на атакуван пред него несъдебен акт и окончателното му решение разрешава със сила на пресъдено нещо един процесуален, а не материалноправен въпрос. Ето защо тази категория съдебни решения са поначало изключени от приложното поле на извънинстанционното пр-во за отмяна. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение