Определение № 6068 от 05.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4373/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Делото е образувано по жалба на И. П. С. от гр. София, понастоящем в Затвора-[населено място], в която се навеждат доводи,че жалбоподателят е отвлечен в Затвора – [населено място] със Заповед №1697/21г. на ГД“ИН“ и знанието и съгласието на съдия В. З., съдия М. Х. и съдия М. К., „ които прикриват заплахите от бившата ПМ: М.Е.П., която ми каза, че ще ме убият в затвора и семейството ми също, ако продължа да пиша с/у ОПГ за „пране на пари“, в която група участва съдия от СГС!“. Твърди се, че тези съдийки прикриват престъпленията спрямо жалбоподателя С. от страна на ГД“ИН“. Конкретизира се, че се обжалва Определение №1047/18.02.2025г., по вх.№1582/11.02. 2025г. по частно касационно административно дело№11/2025г. на Административен съд – гр.Пазарджик. С. твърди, че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно и е престъпно деяние на тези три съдийки, тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Подчертава, че още в исковата си молба до Административен съд-Пазарджик по адм.д.№1285/2024г. и частно Кадм.д. №11/ 2025г. по описа на този съд ищецът е направил искане до съдебния състав да му бъде отпусната правна помощ и по ЗПП - да му бъде назначен процесуален представител – адвокат от АК - Пазарджик, но молбата му не е била уважена и че в действителност е бил лишен от възможността да получи правна помощ. Изтъква, че за да бъде изяснен статута на правната помощ следва да се изходи от общото понятие за достъп до съд и достъп до правосъдие, неразделна част от които е процесът по предоставяне на правна помощ. Подчертава, че два са основните акта в тази връзка на европейско ниво – Европейската конвенция за правата на човека/ЕКПЧ/ и Хартата на основните права на Европейския съюз. Сочи, че ЕКПЧ не прилага за присъединилите се държави, сред които е и България, както и че Хартата е част от интегрирано първично право на ЕС т.е. че и двата документа трябва да се прилагат от българските съдии. Аргументира се, че както в ЕКПЧ, така и в Хартата се говори за достъп до съд като основно право на гражданите, както и че чрез това право се реализира правото на гражданите на защита, което в нашите условия е скрепено в чл.56 от Конституцията на Република България и че следователно правната помощ е форма на съдействие, предоставяно от държавата с цел осигуряване на правото на справедлив процес и защита на равния достъп до правосъдие, за да се гарантира със съдебни средства упражняването на определени права или законови интереси на страната, която не разполага със средства да заплати възнаграждение за адвокат, който да упълномощи. И. С. сочи още в жалбата си, че страните следва да имат равни процесуални възможности да участват в производството в защита на своите права и законови интереси. Категоричен е, че съдебният състав не само следва да предостави тази възможност, но и да следи служебно за това. Намира, че в конкретния случай съдебният състав е ограничил правото му на защита, лишил го е от възможността да поиска да бъдат събрани доказателства за изложените от С. обстоятелства в исковата му молба. Подчертава, че съдът е длъжен да му укаже за кои от твърдените от него факти не сочи доказателства с оглед разпоредбата на чл.146,ал.2 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Иска да бъде освободен от държавна такса, да му бъде назначен служебен адвокат по ЗПП и това да е адв. С. Мадин от САК. Счита, че на основание чл.222,ал.2,т.1 от АПК е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила и моли касационната инстанция да отмени обжалваното определение и да върне делото на ново разглеждане от друг състав. Като неразделна част от жалбата е включена и данъчна декларация, в която И. П. С. декларира, че няма движимо и недвижимо имущество, че е разведен, безработен, болен. Предмет на обжалване е Определение№1047/11.03.2025г., по входящ номер №1582 от 18.02.2025г., постановено по частно касационно административно дело №11/2025г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което на основание чл.231 във вр. с чл.231а,ал.2 във вр. с чл.215,т.4 от АПК, съдът е оставил без разглеждане частна жалба, подадена от И. П. С. срещу Определение№152/15.01.2025г. по ЧКАД№11/2025г. на Административен съд- гр. Пазарджик. С Определение№152/15.091.2025г., постановено по ЧКАД№11/2025г. по описа на Административен съд - Пазарджик, съдът е оставил в сила Определение №4622/04.12.2024г. по адм.д.№1286/2024г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е оставена без уважение молбата на И. П. С. за освобождаването му внасянето на държавна такса и разноски по адм.д.№1286/2024г. по описа на Административен съд – Пазарджик, както и за назначаване на ищеца служебен защитник по делото. Обжалваното определение е съобщено на И. С. на 14.03.2025г., видно от удостоверяването на това обстоятелство от съобщение за постановено определение,а частната жалба, въз основа на която е образувано настоящето дело е подадена чрез администрацията на Затвора – [населено място] на 18.03.2025г. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени доказателствата по делото и изложените съображения в частната жалба, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 230 от АПК срещу подлежащ на оспорване съдебен акт по чл. 229, ал. 1 АПК, а разгледана по същество частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е правилно. Правилно и обосновано административният съд е счел, че частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане на основание чл.231 във вр. с чл.213а,ал.2 във вр. с чл.215, т.4 от АПК като подадена против определение, което е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.235,ал.2 от АПК. Производството във връзка с исканията на И. С. да му бъде предоставена правна помощ чрез назначаване на служебен защитник по делото и за освобождаването му от внасянето на държавни такси и разноски е приключило с постановяване на определенията на едночленен състав на АС - Пазарджик- Определение№4622/04.12.2024г. по адм.д.№1286/2024г. по описа на Административен съд - Пазарджик, и на тричленния състав на АС – Пазарджик- Определение №152/15.01.2025г.. По въпроса са се произнесли две съдебни инстанции, с което са изчерпани регламентираните в закона възможности за контрол на така постановените съдебни актове. Няма процесуален ред за разглеждане на нова жалба против Определение № 152/15.01. 2025г г.,постановено по адм. дело № 11/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. Актът на тричленния състав на АС - Пазарджик, представляващ в случая касационна инстанция, не подлежи на обжалване пред Върховен административен съд. Иначе казано, не съществува правна възможност това определение да бъде предмет на друго касационно оспорване, освен на вече извършения такъв контрол посредством постановяване на Определение№152/15.01.2025г. по ЧКАД№11/2025г. на Административен съд- Пазарджик, тричленен състав. Определението, с което се отказва освобождаване от държавна такса за образуване на административно дело, както и определението, с което се отказва предоставянето на правна помощ, са извън уредените две хипотези в чл.229,ал.1 и ал.2 от АПК, доколкото с постановяването им не се прегражда развитието на производството и не е предвидено изрично в закона, че такива определения подлежат на инстанционен контрол. Ето защо съдът счита, че правилно АС - Пазарджик е оставил частната жалба без разглеждане, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Само за прецизност и пълнота на изложението настоящият касационен състав намира за необходимо да посочи, че счита за несъстоятелни доводите на И. С., че като не му била предоставена исканата правна помощ бил ограничен достъпът му до правосъдие, както и не му било гарантирано правото на справедлив процес. Предоставянето на безплатна помощ е правна възможност, която се предоставя при наличието на конкретно посочени предпоставки, които предпоставки в конкретния случая е констатирано от съда, че не са налице. Сам по себе си фактът, че И. С. е обжалвал определението, с което му е отказано предоставянето на безплатна правна помощ и освобождаването от заплащането на държавна такса, пред тричленен състав на Административен съд - Пазарджик опровергава твърдението на жалбоподателя, че е ограничен достъпът му до правосъдие, че не му е било осигурено правото на справедлив процес и че това представлявали съществени процесуални нарушения, правещи обжалваното определение неправилно. Водим от изложените съображения, Върховният административен съд, трето отделение