Решение № 589 от 16.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1700/2009 г.

Решение № 589 от 16.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1700/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. И. М. - Т. от[населено място], чрез адв. Л. И. И. против решение № 97/22.06.2009 г. по гр. д. № 226/2009 г. на Видинския окръжен съд, с което след като е отменено решението на Видинския районен съд е постановено ново решение, с което е прекратен бракът между Т. П. Т. и В. И. М. - Т. с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения. Упражняването на родителските права върху малолетно дете И. Т. Т., роден на 25.09.2007 г. са предоставени на майката като на бащата е определен режим на лични контакти. Постановено е след развода В. И. М. да носи предбрачаното си фамилно име - М. В касационната жалба, се правят оплаквания за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост / касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК./ Иска се въззивното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ответникът по касационната жалба Т. П. Т. от[населено място], не взема становище по жалбата. С определение № 428/27.04.2010 г. по делото e допуснато касационното обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос следва ли при прекратяване на брака с развод съдът да се произнесе относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и за издръжката на родените от брака деца. Прието е, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС, поради което касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В отговор на поставения материалноправен въпрос съдът приема следното: Съгласно чл. 99, ал. 2 СК (отм.) с решението за допускане на развода, съдът служебно се произнася и относно вината за разстройството на брака освен ако разстройството се дължи на обективни причини, които не могат да се вменят във вина на съпрузите. Съгл. чл. 106, ал. 1 СК при допускането на развода съдът служебно постановява на кого от съпрузите се предоставят родителските права, определя мерките относно упражняването им и личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата. Следователно при постановяване на обжалваното решение, с което бракът между страните е бил прекратен с развод, въззивният съд е следвало да се произнесе по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, както и досежно издръжката на роденото по време на брака дете. В този смисъл е задължителната практика на ВС и ВКС, - ППВС № 5/16.11.1970 г. относно служебното произнасяне по издръжката /в определението по чл. 288 ГПК неправилно е посочено ППВС № 10/03.11.1971 г./, както и трайната практика на ВС и ВКС. Произнасяне по въпроса за вината се дължи и в случаите когато съдът приема, че разстройството на брака е настъпило по обективни причини. В този случай съдът следва да изложи съображения защо приема, че бракът е разстроен по обективни причини, а в диспозитива на решението да посочи, че прекратява барака с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство настъпило по обективни причини. Доколкото в хода на процеса страните не са направили искане за произнасяне по въпросите за вината и издръжката съдът е следвало да се произнесе по тези въпроси служебно. По оплакванията в касационната жалба: Неоснователни са оплакванията на касаторката за неправилност на решението в частта, в която съдът е постановил прекратяване на брака с развод. За да формира извода, че брака е дълбоко и непоправимо разстроен съдът правилно е съобразил факта на фактическата раздяла между съпрузите, както и събраните по делото доказателства относно техните отношения през времето когато са живели заедно. Правилно е констатацията, че страните са живели като съпрузи по- малко отколкото като разделени и че между тях по принцип не е била изградена здрава семейна връзка, а съществуващата такава, в резултат на раздялата, се е разпаднала окончателно. Неоснователни са оплакванията на касаторката, че поради нарушение правилата на доказателствената тежест съдът неправилно е приел, че по делото не е установено страните да са поддържали контакти по време на фактическата раздяла. Доколкото това е била твърдение на касаторката, именно нейна е била доказателствената тежест да го установи. Това следва от разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, според която всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Следователно решението в частта за развода, не страда от пороци, водещи до неговата отмяна, поради което в тази част същото следва да се остави в сила. Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е обективно обстоятелство и когато се установи в процеса, разводът следва да бъде постановен независимо от субективното отношение на ответника по иска досежно това обстоятелство и нежеланието му брака да бъде прекратен. В сила следва да се остави решението и в частта, в която съдът се е произнесъл относно фамилното име на жената след развода. Съгл. разпоредбата на чл. 106, ал. 2 СК (отм.) при постановяване на съдебното решение относно упражняването на родителските права след развода съдът съобразява всички обстоятелства с оглед интересите на децата в това число и вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство, като тези права не могат да бъдат предоставени на виновния за развода съпруг ако това ще се отрази отрицателно на отглеждането и възпитанието на децата. Доколкото в случая в нарушение на процесуалните правила, съдът не се е произнесъл по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и по тази причина това обстоятелство не е било съобразено от състава на въззивният съд при постановяване решението за упражняването на родителските права след развода, в тази част решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе по въпроса за вината, упражняването на родителските права и режимът на лични контакти на другия съпруг с детето, както и досежно издръжката която следва да заплаща. Следва да се посочи, че по делото има данни, за присъждане на издръжка в отделно производство. Това обстоятелство следва да бъде изяснено, като в случай че издръжка е присъдена по друго дело, в настоящото производство такава не следва да се присъжда, но в мотивите си съдът това следва изрично да се посочи. Мотивиран от изложеното, и на осн. чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.