Определение № 1820 от 07.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3702/2025 г.

Постъпила е молба от С. Н. Т. чрез процесуалния й представител адв. Г. К. с искане определение №702 от 16.02.2026г., постановено по настоящето дело, да бъде изменено в частта му за разноските като присъдените в полза на ответната страна разноски за производството пред ВКС бъдат намалени като прекомерни. Поддържа, че присъдените на ответната страна по касационна жалба разноски за изготвяне на писмен отговор по подадената касационна жалба са прекомерни, тъй като във фазата по допускане на касационно обжалване казусът не е от фактическа и правна сложност предвид предмета му и правните въпроси, които са повдигнати, предприетите действия в приключилото в закрито заседание производство се изчерпват единствено с изготвянето на отговор на касационната жалба от пълномощника на ответната страна. Позовава се и на решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г., както и на необходимостта от съобразяване на предмета на правния спор, броя и вида на релевираните възражения, наличието или липсата на отклонение от типичното развитие на гражданския процес, вида и обема на търсената защита, вида и броя на извършените процесуални действия, действително вложените процесуални усилия за защита на поддържаната от страната теза, броя и вида на фактическите твърдения, оспорвания, възражения и др., както и пазарните цени на адвокатските услуги за процесуална защита по подобни дела. Наред с това се позовава на разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от Наредба №1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа и чл. 7, ал. 2, т. 1 от същата наредба. Ответникът Г. Г. С. чрез процесуалния си представител адв. Л. П. от ВТАК, изразява становище, че искането е неоснователно, като на първо място посочва, че жалбоподателката е имала възможност да се запознае с искането за присъждане на разноски и с удостоверяващите го документи, тъй като по електронното досие на делото са прикачени договорът за правна помощ и списъкът на разноските за депозиране на отговор на касационната жалба. Поддържа, че решението на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. не касае настоящата ситуация. Навежда довод, че делото е с висока фактическа и правна сложност, тъй като става въпрос за два недвижими имота, за провеждането на иск по чл. 108 по отношение на тях и в този смисъл заплатеният адвокатски хонорар е под минималния размер за всеки един от двата имота. Поддържа, че дължимото като разноски адвокатско възнаграждение не следва да бъде определяно посредством „счетоводно“ описание и сумиране на действията по изготвяне и депозиране на отговор на касационната жалба, особено предвид обстоятелството, че тези разноски са били направени по повод подадената от С. Т. касационна жалба. В този смисъл оспорва предложения от молителя подход, по който да се определя дали претендираното като разноски адвокатско възнаграждение е прекомерно, като посочва, че не е указана методиката, по който в молбата е изчислен трудът на процесуалния представител на ответника по жалбата, както и часовата ставка, по коя професия се равнява и от къде са данните. За да се произнесе по молбата съдът взе предвид следното: Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице. Разгледана по същество молбата е неоснователна. С определение №702 от 16.02.2026г., постановено по настоящето дело, не е допуснато до касационно обжалване решение №319/20.06.2025г. по в.гр.д.№264/2025г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която като е отменено първоинстанционното решение № 65 от 24.01.2025г. по гр.д. № 697/2023г. на Горнооряховския окръжен съд, са уважени предявените от Г. Г. С., лично и като наследник по закон на първоначалния ищец Г. В. С. - починал на 20.02.2024г. в хода на производството, срещу С. Н. Т. ревандикационни искове с правна квалификация чл. 108 ЗС за приемане за установено между страните, че ищцата е собственик по наследство на 1/6 идеална част от два недвижими имота, а именно УПИ[№], с площ 1980 кв.м. по регулационния и кадастрален план на [населено място], [община] и 510/930 от УПИ [№] в квартал 16 (шестнадесет) по регулационния и кадастрален план на [населено място], [община], целият с площ от 930 кв.м., с неуредени регулационни отношения, и С. Н. Т. е осъдена да предаде на ищцата владението върху процесните идеалните части от имотите като по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК, е отменен констативен нотариален акт № 1000, том V, peг. № 9996, дело № 809/30.11.2021г. на нотариус К. Б., с рег. № 296 при НК на РБ, в частта относно признатите на Г. Г. С. права, като в полза на ответника по касационна жалба Г. Г. С. са присъдени 1022,58 евро разноски в касационното производство, представляващи заплатено от нея възнаграждение за адвокат. Сумата от 1022.58 евро представлява евровата равностойност на адвокатско възнаграждение, заплатено от Г. Г. С. на процесуалния й представител адв. Л. А. П. за изготвяне на отговор по подадената от С. Н. Т. касационна жалба, чието плащане е удостоверено в представения с отговора договор за правна защита и съдействие. Последователно в практиката си ВКС приема, че за възражението за прекомерност сроковете по чл. 80 ГПК не се прилагат, когато съдът се е произнесъл по въпроса за разноските без да провежда открито съдебно заседание, в което подобно възражение да може да бъде направено, както и в случаите, когато не е била извършена размяна на книжа, съдържащи искане за присъждане на разноски (в този смисъл определение №36/26.01.2015г. по ч.гр.д.№5936/2014г. на І г.о. на ВКС). Даденото в т. 11 на Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г. по тълк.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС тълкуване е относимо само към хипотези, при които делото е приключило след провеждане на открито съдебно заседание и устни състезания. Когато ответник по касационна жалба е направил искане за присъждане на разноски с подадения по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК отговор, препис от който не се изпраща на касатора, и касационно обжалване не е допуснато, правото на касатора да иска изменение на постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение с твърдения за прекомерност на присъдените разноски, се погасява едва с изтичането на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, вкл. предвид обстоятелството, че препис от отговора не се връчва на касатора. По тези съображения доводите на ответната страна, че възражението за прекомерност е направено несвоевременно, тъй като молителката е имала възможност да се запознае с искането за присъждането на разноски следва да се приемат за неоснователни. Последователно ВКС приема в своята практика, че чл.78, ал.5 ГПК определя критериите, по които се преценява прекомерност на заплатено от страна по делото адвокатско възнаграждение, които към настоящия момент предвид актуалната редакция на разпоредбата, препращаща към критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата, наред с фактическата и правна сложност на делото, включват и засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им, квалификацията, опита и специализацията на адвоката. Основание за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение не е несъразмерност, а прекомерност на уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение според действителната правна и фактическа сложност на делото. Разноските за адвокатско възнаграждение може да бъдат сведени и под минималния възможен размер, ако действителната правна и фактическа сложност на делото е значително под средната към най-ниска. За определянето на правната и фактическа сложност на делото има значение броя и характера на извършените съдопроизводствени действия, което се определя в най-голяма степен от наличието или отсъствието на отклонения от типичното развитие на исковия процес, но определящи са броят, естеството сложността на поставените правни въпроси и броят и комплицираността на фактите и обстоятелствата, които имат значение за неговото решаване (в този смисъл определение №337/06.07.2017г. по ч.гр.д.№2587/2017г. на ІV г.о. на ВКС). С оглед постановеното задължително за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК решение от 25.01.2024г. по дело С - 438/22г. на СЕС се приема (определение №2422 от 30.07.2025г. по т.д.№664/2025г. на І т.о. на ВКС и посочените в него актове), че установените с Наредба № 1/2004г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир за съда при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за него, като те подлежат на преценка, от значение за която са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, като тук следва да се отбележи, че предвидената в чл. 36, ал. 4 ЗА наредба за правилата и начина на определяне на възнаграждението все още не е приета. В процеса, който извършва съдът при определяне на възнаграждението на адвокат, намират приложение принципите за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално възнаграждение. Като допълнителен критерий се възприема и изискването размерът на адвокатското възнаграждение да е справедлив и обоснован и да съответства на достойнството на адвокатската професия. В настоящия случай като се вземе предвид естеството на правния спор (предявен иск за признаване право на собственост и предаване на владението върху идеални части от два недвижими имота с твърдения, налагащи проследяване на записвания в разписни листове, наследяване и извършвани действия по упражняване на фактическа власт за периода от 1936г. до предявяването на иска), засегнатия интерес (данни за който могат да бъдат изведени от данъчната оценка на двата имота), наведените в изложението към касационната жалба доводи, вкл. за очевидна неправилност на обжалваното решение, и поставени правни въпроси (пет на брой), обстоятелството, че в подадения от ответника отговор тези доводи и поддържаните от касаторите предпоставки за допускане на касационно обжалване са обсъдени при извършен едновременно с това анализ на доказателствата (което сочи на добросъвестно изпълнение на възложената работа), настоящият състав приема, че наведените в молбата доводи за прекомерност на присъдените с определение №702/16.02.2026г. разноски са неоснователни. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение