Решение № 135 от 10.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 61/2013 г.

Решение № 135 от 10.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 61/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ищеца [фирма] [населено място], чрез адв. Н. Б. срещу решение № 1765/12.11.2012 г. по в. т. дело № 2355/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 2650/19.04.2012 г. по гр. дело № 11869/2011 г. на Софийски градски съд като недопустимо и е прекратено производството по делото по предявения иск с пр. осн. чл. 124, ал. 1 ГПК от жалбоподателя против [фирма], с който се иска признаване за установено по отношение на ответника, че ищеца е придобил на основание давностно владение правото на собственост върху имот, представляващ реална част от неурегулирано празно дворно място, реално оградена част с площ от 2 618 кв. м., заснето през 1992 г. с пл. № *. Основанията, които поддържа жалбоподателя за неправилност на обжалваното решение по чл. 281, т. 3 ГПК са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуални правила. Според жалбоподателя неправилен е извода на въззивния съд за липса на правен интерес от търсената защита с предявения положителен установителен иск за собственост, тъй като от събраните доказателства е установено оспорване от ответника на претендираното от ищеца право на собственост върху имота. Ответникът по жалбата [фирма] [населено място] не е изразил становище по жалбата. С определение № 74/13.02.2013 г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос налице ли е правен интерес за ищеца от водене на положителен установителен иск за установяване правото на собственост по отношение на недвижим имот за който е оспорено правото му от ответника преди началото на делото и допустим ли е искът, ако в хода на производството ответникът признае иска. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания и след проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 от ГПК констатира следното: Въззивният съд се е произнесъл по предявен положителен установителен иск за право на собственост върху недвижим имот, представляващ реална част от неурегулирано празно дворно място, реално оградена част с площ от 2618 кв. м., заснето през 1992 г. с пл. № *. Заявеният придобивен способ от ищеца-сега жалбоподател е десетгодишно давностно владение. От фактическа страна е прието, че ответникът по жалбата [фирма], чрез управителя е отправил покана до жалбоподателя-ищец в месечен срок от получаването - от 15.11.2010 г. да предаде владението на процесния имот. В същата покана е обективирано твърдение, че ответника е собственик на имота. Регулационния статут на имота е установен възоснова на съдебно техническа експертиза. Прието е, че имота е част от неурегулирано празно дворно място, част от имот пл. № * от кадастрален лист * по неодобрения кадастър на [населено място]. Целият имот нанесен в кадастралния лист е 3008 кв. м., реална част от който е оградена и се ползва на място, като част от имота са преминали по регулация към други дворни места. Прието е, че реалната част от имота е оградена от три страни - южна, източна и частично западна, а останалите части граничат с имоти на жалбоподателя и не е ограден. Съдът е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели и е приел, че имота е част от складова база, която е около 5 дка, половината от която площ е застроена с две метални халета, една барака и навес с метална конструкция, а половината е незастроена, като целия район е ограден със стабилна ограда с метални колове и ламарини, като други лица не са ползвали имота нито са плащали наем, че фактическа власт върху имота се упражнява от жалбоподателя. Прието е, че първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения положителен установителен иск е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по недопустим иск. Съдът е направил този извода, като е взел предвид, че към момента на предявяване на иска ответникът е оспорил правото на собственост, претендирано от жалбоподателя върху процесния имот, изпращайки покана с искане последният да освободи имота. Според въззивният съд обстоятелството, че в производството пред първата инстанция ответникът не е изпратил отговор на исковата молба, не е взел становище по предявения иск, а пред въззивната инстанция с писмена молба е изразил становище, че не оспорва въззивната жалба и е признал иска налагат извода за липса на интерес от търсената с иска защита. При тези съображения съдът е обезсилил първоинстанционното решение и е постановил прекратяване на производството по делото. Въпросът по който е допуснато касационно обжалване е налице ли е правен интерес за ищеца от водене на положителен установителен иск за установяване правото на собственост по отношение на недвижим имот за който е оспорено правото му от ответника преди началото на делото и допустим ли е искът, ако в хода на производството ответникът признае иска. С решение № 197/28.06.2010 г. по гр. дело № 875/2009 г. на ВКС I г. о., постановено по чл. 290 ГПК е прието, че интересът от установителния иск се разкрива, когато по делото ответникът оспорва претендираното от ищеца право или претендира правото, което ищецът отрича, че за да съществува интерес от установителния иск е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричаното от него право. Настоящият съдебен състав възприема разрешението на правния въпрос в цитираното решение на състава на ВКС по чл. 290 ГПК. По поставения правен въпрос следва да се вземе предвид и следното: Наличието на правен интерес от установяването е процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове - положителни или отрицателни, изрично предвидена в текста на чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) - сега чл. 124, ал. 1 ГПК. Правен интерес от търсената защита с положителен установителен иск за собственост на недвижим имот е налице, когато ответникът оспорва претендирано от ищеца право. В хипотеза на признат иск от ответника интересът от предявения установителен иск не отпада, тъй като решаващо за него е извънсъдебното оспорване. Следователно ищецът има правен интерес от водене на положителен установителен иск за установяване правото на собственост по отношение на недвижим имот за който е оспорено правото му от ответника преди началото на делото и ако в хода на производството ответникът признае иска това не води до отпадане на интереса от търсената с този иск защита. Като взема предвид изложените доводи по поставения правен въпрос и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК по същество на касационната жалба съдът намира, че същата е основателна. Неправилен е извода на въззивния съд за недопустимост на предявения положителен установителен иск за собственост върху описания недвижим имот от жалбоподателя [фирма] [населено място], поради липса на правен интерес. Неправилно е прието че след като не е подаден отговор от ответника [фирма] [населено място] по предявения иск, не е изразено становище по иска, съответно не е оспорена от ответника подадената въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд, с което искът е отхвърлен и е признат иска то липсва правен интерес от търсената с иска защита. От значение за преценката за наличие на правен интерес от предявения установителен иск в случая е извънсъдебното оспорване от ответника на претендираното от жалбоподателя ищец право на собственост върху процесния имот. Установено е по делото, че [фирма], чрез управителя на дружеството е изпратил покана, обозначена уведомление до ищеца, връчена преди предявяване на иска - на 15.11.2010 г., с която е даден едномесечен срок на ищеца от получаването да предаде владението на процесния имот на ответника. В същата покана е обективирано твърдение, че ответникът е собственик на процесния имот. Това действие представлява оспорване от [фирма]-ответник по иска на претендираното от ищеца право на собственост върху процесния имот. Процесуалното поведение на ответника по предявения положителен установителен иск от [фирма] [населено място], изразяващо се в неподаване на отговор на исковата молба, изразеното становище за основателност на подадената въззивна жалба от ищеца и признаването на иска пред въззивната инстанция не обосновават извода, че интересът от предявения положителен установителен иск е отпаднал. В настоящият случай от значение за извода за наличие на правен интерес от търсената от [фирма] с установителния иск защита е извънсъдебното оспорване от ответника на правото на собственост на ищеца върху имота, установено по делото по несъмнен начин. Изложените съображения налагат извода, че е налице правен интерес от търсената защита с предявения от жалбоподателя-ищец положителен установителен иск за право на собственост върху недвижимия имот - реална част от неурегулирано празно дворно място с площ от 2 618 кв. м., заснето през 1992 г. с пл. № * от кадастрален лист * по неодобрения кадастрален план на [населено място], [жк]. Установителния иск е допустим и въззивният съд следва да се произнесе по неговата основателност. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение следва да се отмени и делото следва да се върне на въззивния съд на основание чл. 293, ал. 3 ГПК за ново разглеждане от друг състав. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение