Определение № 162 от 03.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5936/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението от 12.03.2013 г. на Софийския градски съд по гр.д. № 3097/2012, с което е потвърдено решение № ІІ-66-132/18.10.2011 на Софийския районен съд по гр.д. № 48372/2010, с което е уважен до размера на 4.514,09 лева предявеният иск за цена на доставена топлинна енергия със законната лихва. Недоволна от решението в уважителната част е касаторката Д. Г. Г., представлявана от адв. В. Н. от САК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправнияте въпроси за продължителността на давностния срок за погасяване на периодичните вземания и приложимостта на правилата за договорите в ЗЗД в отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия, които имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата „Т. С.”, Е. и третото лице помагач „Х. и р.” ЕООК, София не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че през последните три години от процесния период ответницата е потребила топлинна енергия за 4.514,09 лева въз основата на реален отчет на потреблението до месец април 2008 г. (въз основа на подписаните от абоната протоколи за главен отчет) и след това – на базата на максимален отчет чрез екстраполация по специфичен разход на сградата по нормативно установената математическа формула – поради неосигурен достъп от потребителя за отчитане на показанията на измерителните уреди. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото, но първият е разрешен в съответствие със задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд, а по втория въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че уредените в ЗЗД правила за договорите (и по-специално правилата за договора за продажба) се прилагат субсидиарно в отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия, доколкото те не са уредени пълно в ЗЕ. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение