Решение № 8583 от 11.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10492/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез процесуален представител юрк. Иванова, срещу решение № 16961/19.05.2025г. по адм. дело № 10125/2024г. на Административен съд София - град, с което по жалба на О. А. Д. е отменена заповед № 513з – 9833/13.09.2024 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу заповедта и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - О. А. Д. чрез адв. Алексиева, в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба. Иска решението като правилно да остане в сила. Претендира присъждане на разноски, съгласно списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението като правилно да бъде потвърдено. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че оспорената пред него заповед, издадена от директора на СДВР на основание чл. 143, ал. 1, т. 7, чл. 159, ал. 1, т. 4 и чл. 164, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), с която О. А. Д. младши инспектор І степен в 01 група „Специализирана група за контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия“ на 02 сектор „Контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия към отдел „Пътна полиция“ при СДВР е преназначена на младши изпълнителска длъжност –старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 02 Районно управление при СДВР, е произнесена от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона, отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК. Съдът анализира посоченото в заповедта правно основание по чл. 164, ал. 1 ЗМВР – държавният служител може да бъде преназначен по негово искане на друга не по – висока длъжност, като излага съображения, че за да може ръководителят на структурата по чл. 37 ЗМВР да упражни правомощията си по чл. 164, ал. 1 ЗМВР е необходимо служителят да изрази съгласието си да бъде преместен на друга длъжност. В случая в заповедта са цитирани заповед № 8121К-11191/22.07.2024г. на министъра на вътрешните работи относно изменение на заповед № 8121К-528/24.02.2015г. за утвърждаване на щат на СДВР и заповед № 8121К-11829/14.08.2024г. за изменение на заповед № 8121К-11191/22.07.2024г. както и протокол № 4332р-72703/13.09.2024г. по описа на отдел „Пътна полиция“. С цитирания протокол на служителката е предложена за заемане вакантна длъжност в МВР като е уведомена, че при отказ да приеме предложената длъжност, служебното й правоотношение ще бъде прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 ЗМВР. При тези данни съдът приема, че не е налице соченото в заповедта правно основание по чл. 164, ал. 1 ЗМВР, а е налице хипотезата на чл. 164, ал. 2 ЗМВР, съгласно която разпоредба по предложение на съответния ръководител, държавният служител може да бъде преназначен с негово съгласие на друга длъжност в рамките на съответния вид длъжност. В случая обаче според съда и процедурата по предлагане на друга длъжност от административния орган е проведена в нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8121з -310/17.07.2014 г., съгласно която разпоредба ръководител на структура на МВР, в щата на която е заеманата длъжност, предприема действия за предлагане на държавния служител на друга длъжност при съкращаване на длъжността, както и в нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Съдът посочва, че заповедта е издадена в нарушение на материалните разпоредби на закона - чл. 164, ал. 1 ЗМВР и неговата цел, както и в нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8121з -310/17.07.2014 г. Решението е правилно. Неоснователни са касационните доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 164, ал. 1 ЗМВР повелява, че държавният служител може да бъде преназначен по негово искане на друга не по-висока длъжност. Условията за преназначаване на основание този текст на закона са: искане на служителя за преназначаване; преназначаването да е на друга не по-висока длъжност. В процесния случай при издаването на Заповед № 513з - 9833/13.09.2024 г. от директора на СДВР не са изпълнени законовите предпоставки на чл. 164, ал. 1 ЗМВР, а именно за преназначаването няма свободно изразено искане от служителката. На следващо място, правилно в обжалваното решение е прието противоречие между фактическите основания и правното основание за преназначаването на служителката. Както бе изложено по-горе в мотивите, в оспорената заповед е налице позоваване на протокол от 13.09.2024 г., с който на Д. е предложена друга длъжност от вакантните изпълнителски длъжности в СДВР, съгласно справка № 513р - 93033/13.09.2024 г., след като е уведомена, че при отказ да приеме предложената й длъжност, служебното й правоотношение ще бъде прекратено на осн. чл. 226, ал. 1, т. 5 ЗМВР. Правилно и след анализ на доказателствата по делото първоинстанционният съд приема, че в случая посочените фактически основания сочат на приложение на някоя от хипотезите на чл. 164, ал. 2 или ал. 3 от ЗМВР, но не и на посоченото в заповедта правно основание по чл. 164, ал. 1. От представените по делото доказателства се налага категоричен извод, че не е налице хипотезата на чл. 164, ал. 1 ЗМВР - преназначаване по искане на служителя и не е изпълнено изискването на чл. 164, ал. 1 ЗМВР за свободно изразена воля за преназначаване на тази длъжност. Подписването на протокола от 13.09.2024 г., както и на акта за встъпването на другата предложена длъжност не се отразяват на правилно консататираната от АССГ незаконосъобразност на оспорената заповед, предвид липсата на кумулативно необходима предпоставка по чл. 164, ал. 1 ЗМВР за преназначаване на длъжност – старши полицай в група „ Охрана на обществения ред“ в сектор „Охранителна полиция“ към 02 Районно управление при СДВР. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на ответника по касация следва да се присъдят разноските за заплатен адвокатски хонорар за производството пред ВАС, платими от СДВР, в размер на 434,60 евро, който не е прекомерен предвид фактическата и правна сложност на делото. Възражението за прекомерност на същото е бланкетно и изцяло немотивирано. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение