Определение № 381 от 21.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 909/2012 г.

Производството е по чл.248 ГПК по молбата на адвокат Н. като процесуален представител на В. Г. И. вх. № 10585/01.ХІ.2012г. за допълване/изменение на постановеното по настоящото дело определение № 379/19.ІХ.2012г. с присъждане на направените от него разноски за касационната инстанция. С определение № 15/17.І.2013г. ВКС спря производството по молбата до постановяването на решение по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК. ОСГТК се е произнесло по тълкувателното дело с решение от 06.ХІ.2013г., при което производството по делото следва да бъде възобновено. Ответникът по молбата [община] в отговора си по реда на чл.248 ал.2 ГПК чрез адвокат Г.Н. е заел становище за нейната недопустимост, евентуално неоснователност. За да се произнесе, ВКС на РБ, състав на ІV ГО, взе предвид следното: С определението си по настоящото дело № 379/19.ІХ.2012г. ВКС на РБ е оставил без разглеждане касационната жалба на [община] срещу въззивното решение на Габровския окръжен съд № 110/23.ІV.2012г. по гр.д. № 41/2012г., постановено по предявени от В. Г.И. срещу Общината искове. В мотивите на определението си съдът е приел, че на ответника по касация /молителя в настоящото производство/ разноски не се присъждат, тъй като той не е представил доказателства да е направил такива за касационната инстанция. За този съдебен акт В.И. не е бил уведомен. От преписката по касационното дело се установява, че в отговора на В.И. по касационната жалба на [община], представен чрез адвокат Н., е заявено искане за присъждане на разноските за касационното производство. Като приложение към отговора е посочено адвокатско пълномощно-разписка. На л.24 от преписката е приложен договор между В.И. и адвокат Н. за правна защита и съдействие по делото, изразяваща се в изготвяне на отговор на касационната жалба на [община] и защита по касационното производство, с уговорено и платено възнаграждение в размер на 1000лв., и пълномощно. Списък на разноските за касационната инстанция не е представен. При тези обстоятелства се налагат следните изводи: Неоснователно е възражението на [община] за недопустимост на молбата на В.И. за допълване/изменение на определението от 19.ІХ.2012г. поради подаването й след преклузивния срок по чл.248 ал.1 ГПК. Съгласно т.14 от решението по ТД № 6/2012г. на ОСГТК началният момент, от който започва да тече този срок и по отношение на страната, която няма интерес да обжалва съдебният акт, тече от уведомяването й за него, ако същото е обжалваемо. Както вече бе посочено, в случая този срок не е изтекъл, тъй като молителят не е бил уведомен за определението от 19.ІХ.2012г., което е подлежало на обжалване от общината. Основателно е обаче второто възражение за недопустимост на молбата по чл.248 ГПК. По силата на чл.80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, следва да представи на съда списък на разноските, в противен случай тя няма право да иска изменение на решението в тази му част. Тъй като в разглеждания случай съдът е приел, че разноски на И. не следва да се присъждат поради непредставени доказателства той да е направил такива, разглежданото в настоящото производство искане е такова за изменение на определението от 19.ІХ.2012г. по смисъла на чл.248 ал.1 пр.2 и по чл.80 изр.2 ГПК. С оглед на това и предвид т.9 от посоченото тълкувателно решение молбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,