Решение № 8476 от 03.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1134/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „БЕЗМЕР ЕНЕРДЖИ“ ЕООД против решение № 37538 от 13.11.2025 г. по адм. дело № 9383/2024 г. на Административен съд София-град, с което са отхвърлени предявените срещу КЕВР искове по чл. 2в, ал. 1, т. 1 и чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетение в размер на 747 993,19 лв. за пропуснати ползи от неиздаване на акт по чл. 31б, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ). С доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. касаторът иска неговата отмяна и уважаване на предявените искове, както и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна – Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) в писмен отговор взема становище на неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационнната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София-град е образувано по искова молба на „БЕЗМЕР ЕНЕРДЖИ“ ЕООД срещу Комисията за енергийно и водно регулиране за заплащане на обезщетение в размер на 747 993,19 лв. за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, претърпени през периода от 01.07.2023 г. до 30.06.2024 г. вследствие на твърдяно нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в неиздаване на акт по чл. 31б, ал. 2 ЗЕ за изменение на определените премии, ведно със законната лихва. При условията на евентуалност е предявен иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за същите вреди като последица от твърдяно незаконосъобразно бездействие на КЕВР. С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявените искове и е осъдил ищеца да заплати направените от ответника разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че не е установено достатъчно съществено нарушение на посочените разпоредби на Директива (ЕС) 2018/2001 и на принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания. Прието е още, че разпоредбата на чл. 31б, ал. 2 ЗЕ не установява безусловно задължение за изменение на премиите единствено при наличие на определено процентно отклонение, а предполага извършване на регулаторна преценка от КЕВР. По евентуалния иск съдът е счел, че неизпълнението на задължение за произнасяне с административен акт не представлява фактическо бездействие по смисъла на чл. 204, ал. 4 АПК, като не са доказани и пряка причинна връзка и сигурно настъпили пропуснати ползи в претендирания размер. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил относимите факти, обсъдил е събраните доказателства и доводите на страните и е изложил достатъчни мотиви по главния иск по чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ и по предявения при условията на евентуалност иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Не са налице твърдените от жалбоподателя касационни основания. Правилно е прието, че не са налице кумулативните предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз. Разпоредбите на чл. 4 и чл. 6, § 1 и 2 от Директива (ЕС) 2018/2001 определят общата рамка на схемите за подпомагане на производството на енергия от възобновяеми източници, но не предоставят на отделния производител конкретно и безусловно право премията му да бъде изменена от определена дата и в предварително определим размер. Конкретният механизъм за определяне и изменение на премиите е уреден в националното законодателство и се осъществява чрез упражняване на регулаторните правомощия на КЕВР. Поради това неиздаването на решение за изменение на премиите през процесния период не представлява явно и значително неспазване на конкретно задължение, произтичащо от правото на ЕС, и съответно не е налице достатъчно съществено нарушение. Неоснователно е и позоваването на принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания, тъй като приложимата уредба не е създала гарантирано очакване за изменение на премията от конкретен момент и до точно определена стойност. Неоснователен е доводът на касатора, че при наличие на отклонение над 15 на сто КЕВР е била длъжна автоматично да измени премиите след изтичането на шестмесечен период. Изразът „не по-често от веднъж на 6 месеца“ в чл. 31б, ал. 2 ЗЕ определя минималния интервал, в който премиите могат да бъдат изменяни, а не краен срок за произнасяне. Следователно изтичането на шест месеца не поражда само по себе си задължение за издаване на решение с предварително определено съдържание. Правилно съдът е отхвърлил и евентуалният иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 203 и чл. 204, ал. 4 АПК е налице, когато административният орган не изпълни задължение за фактическо действие, произтичащо пряко от нормативен акт, без да е необходимо издаването на административен акт. В случая се твърди, че твърдяното поведение на КЕВР се изразява в неиздаването на решение по чл. 31б, ал. 2 ЗЕ, тоест в липса на нарочно властническо волеизявление, а не в неизвършване на фактическо действие. Решението за изменение на премиите представлява административен акт със самостоятелно правно значение и подлежи на пряк съдебен контрол. Непроизнасянето с такъв акт не може да бъде квалифицирано като фактическо бездействие и да обоснове отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Дължимият се от КЕВР акт не може да бъде заменен като съдържание в производството по чл. 203 и сл. АПК. Заключенията на съдебно-икономическите експертизи не налагат различен извод. С тях са изчислени възможните приходи на дружеството при хипотетично определяне на по-висок размер на премията, но експертизите не могат да установят наличието на правно задължение за издаване на административен акт, нито да заместят преценката на компетентния регулатор относно съдържанието на този акт. Претендираната вреда се основава на предположението, че КЕВР би издала решение от определена дата и би определила премията именно в размера, възприет в съответния вариант на експертизата. Ето защо не са доказани нито сигурно настъпили пропуснати ползи, нито пряка причинно-следствена връзка между поведението на Комисията и претендираната имуществена вреда. При липсата на съществено нарушение на правото на Европейския съюз по главния иск и на незаконосъобразно фактическо бездействие по евентуалния иск не са осъществени фактическите състави на чл. 2в, ал. 1, т. 1 и чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Като е достигнал до същия краен резултат и е отхвърлил предявените искове, Административен съд София-град е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането КЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, поради което на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ, касационния жалбоподател следва да заплати на КЕВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 103 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,