Определение № 3050 от 16.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4145/2023 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК, образувано по подадената на 19.06.2023 год. /пощенско клеймо от 16.06.2023 год./ молба от „ДИ ЕНД ДИ 08“ ЕООД, представлявано от управителя му Д. Ц. И. и от последната в лично качество, чрез пълномощника им адв. Н. И. от САК, за отмяна на влязлото в сила решение № 2489 от 16.05.2023 год. по в. гр. д. № 6422/2022 год. на Софийски градски съд. С него в производство по чл. 435 и сл. ГПК са оставени без уважение жалбите им от 26.04.2022 год. като длъжници по изп. д. № 1545/2018 год. на ЧСИ С. П. срещу постановлението му от 30.03.2022 год. за възлагане на недвижим имот - офис № 7 с идентификатор ***** по кадастралната карта на [населено място], с адрес в с. гр.,[жк], ул. *, № 56 и срещу разпореждането на съдебния изпълнител от 29.03.2022 год., с което отказал извършване на нова оценка на имота по реда на чл. 485 ГПК. Молителите искат отмяна на горното влязло в сила решение, на основание чл. 303 ГПК, по подробно изложените в молбата съображения за допуснати процесуални нарушения. В представен отговор ответникът по молбата „ОББ“ АД, чрез пълномощника си юрисконсулт Д. И., оспорва същата по съображения за липса на основания за отмяна на влязлото в сила решение. Иска същата да се отхвърли с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПрП. При проверката на допустимостта на молбата за отмяна съдът намира следното: Решението, чиято отмяна се иска в настоящето производство, е постановено по реда на чл. 435 и сл. ГПК по подадени от молителите в качеството им на длъжници в изпълнителното производство жалби срещу постановление на съдебния изпълнител от 30.03.2022 год. за възлагане на недвижим имот и разпореждане от 29.03.2022 год., с което съдебният изпълнител отказал извършване на нова оценка на имота. Съгласно т. 3 на ТР № 7/2014 год. на ОСГТК на ВКС решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК, като в мотивите са изложени съображения за това разрешение, и на първо място е посочена целта на производството по отмяна - да бъде преустановено действието на силата на пресъдено нещо на съдебното решение, като краен правен резултат и да се възстанови висящността на производството по спора, с който е сезиран съда, която цел определя и приложното поле на отмяната като процесуален способ за защита, допустим по отношение на определен кръг съдебни постановления - влезли в сила решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо в трите й основни проявления – правоустановяващо действие, правопотвърждаващо или правоотричащо спорното право. Съдебните решения, постановени в производство по жалби срещу действия на съдебен изпълнител, пораждат правна последица, която не покрива съдържанието на силата на пресъдено нещо. Производството по чл. 435 – чл. 438 ГПК е процесуално средство за защита срещу незаконност на принудителното изпълнение и има за предмет незаконосъобразни действия или откази на съдебен изпълнител. Защита по този ред получават лицата, чиито права са засегнати от незаконните действия или откази на съдебен изпълнител – взискателят, длъжникът, присъединените кредитори, участващите в изпълнението лица – наддавач, купувач, трето задължено лице, пазач, трети лица. Същото решение не се ползва със сила на пресъдено нещо, дори когато има за предмет материалноправни въпроси, които са преюдициални за жалбата. В този случай предмет на спора са действията на съдебния изпълнител, но не и претендираното материално право. Прието е още, че отмяната по Глава 24 ГПК не е способ за отстраняване необжалваемостта на съдебните актове, а способ за преодоляване на силата на пресъдено нещо по предмета на решението, която нейна цел определя и приложното й поле на производство за отмяна на влезли в сила съдебни решения, формиращи сила на пресъдено нещо по правния спор. Тези особености на производството по чл. 303 – чл. 309 ГПК изключват решенията по чл. 436 ГПК от обсега на отмяната. Тези съображения са залегнали и в приетото по-късно Тълкувателно решение № 6 от 20.05.2022 год. по т. д. № 6/2020 год. на ОСГТК на ВКС, съгласно което и влезлите в сила постановления по чл. 496, ал. 1 ГПК за възлагане на недвижим имот след извършена публична продан не подлежат на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК, по изложените в мотивите му съображения относно статута на акта на съдебния изпълнител и характера на отменителното производство. С оглед горната задължителна съдебна практика подадената молба срещу решението на Софийски градски съд, с което са отхвърлени подадени жалби срещу актове на съдебния изпълнител в образувано изпълнително производство, е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. При този изход на производството молителите следва да заплатят на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. /сто лева/, съгласно чл. 78, ал. 4 и ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПрП и чл. 25а, ал. 3, предл. последно НЗПрП. Поради горните съображения и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение