Определение № 4386 от 03.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3242/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Е. С. срещу Определение № 3490/08.07.2024 г., постановено по гр. д. № 2175/2024 г. по описа на ВКС, с което е оставена без разглеждане подадената от него молба за отмяна на влязло в сила Определение № 2789/05.08.2021 г. по гр. д. № 1957/2021 г. на Окръжен съд - Варна, с което е отхвърлена молбата му за определяне на срок за разпореждане за връчване препис от исковата молба на ответницата по гр. дело № 9660/2018 г. на Районен съд – Варна, която има известен адрес в чужбина, на основание чл. 255 ГПК. В частната жалба се подържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното - частната жалба е подадена в срок срещу преграждащо определение, което подлежи на обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да остави без разглеждане молбата за отмяна на влязлото в сила Определение № 2789/05.08.2021 г. по гр. д. №1957/2021 г. на Окръжен съд - Варна, с което е отхвърлена молбата на С. Е. С. за определяне на срок за разпореждане за връчване препис от исковата молба на ответницата по гр. дело № 9660/2018 г. на Районен съд – Варна, която има известен адрес в чужбина, на основание чл. 255 ГПК, ВКС е посочил, че съгласно т. 6 от ТР № 7/17 г. на ОСГТК не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. Обосновал е извод за недопустимост на молбата за отмяна, тъй като има за предмет определение, различно от определение за прекратяване на делото поради отказ от иска. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Молбата за отмяна е недопустима, тъй като има за предмет определение, с което е отхвърлена молба за определяне на срок при бавност на основание чл. 255 ГПК. Съгласно принципните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС – т. 6, институтът на отмяната по реда на чл. 303 – чл. 309 ГПК се прилага не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо, и определения, имащи техните правни последици, сред които посоченото от молителя определение не попада. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,