Определение № 122 от 17.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 643/2012 г.

Производството е по чл. 248,ал.1 ГПК. Образувано е по молба на адв. И. Д. като процесуален представител на [фирма], [населено място], с която моли присъждането на направените в производството по чл. 288 ГПК разноски, доколкото не са присъдени с постановеното по делото определение. Ответниците по молбата Г. Г. Б. и Х. И. Б. и двамата от [населено място], последният чрез настойника му Г. Г. Б. считат, че молбата следва да се остави без уважение, доколкото е подадена след срока по чл. 248 ГПК. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. на ВКС, приема следното: Молбата е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.Определението по чл. 288 ГПК, с което съдът не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на Х. И. Б. и Г. Г. Б., което е необжалваемо, е постановено на 17.01.2013 год., а молбата за неговото допълване досежно разноските, е подадена на 13.02.2013 год.Следователно едномесечния срок по чл. 248,ал.1 ГПК, е спазен. Разгледана по същество, молбата е основателна. Видно от представения по делото договор за правна помощ ответника по молбата [фирма], [населено място] е направил разноски в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение. С постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК съдът е пропуснал да се произнесе по направеното в отговора на касационната жалба искане за присъждане на разноските. С оглед на това същите следва да бъдат присъдени. При преценка сложността на правния спор и обстоятелството, че производството по чл. 288 ГПК протича в закрито заседание, съдът счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно и на осн. чл. 78,ал.5 ГПК молбата за присъждане на разноски следва да бъде уважена в размер на 600 лв. /по арг. на чл.9 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнагарждения/ Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.