Определение № 835 от 05.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 4412/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] (неправилно наречена „частна касационна жалба”) срещу определение № 488 от 11.07.2013 г. по ч. т. д. № 2697/2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение. С обжалвания акт е оставена без разглеждане подадената от същото дружество частна касационна жалба срещу определение № 785 от 04.04.2013 г. по ч. т. д. № 1291/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, ГК, ІІ-Д състав определение от 12.02.2013 г. по ч. гр. д. № 16409/2012г. Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение с твърдението, че за него съществува право да обжалва определението на Софийски апелативен съд, тъй като по този начин индиректно оспорва и защитава правата си като длъжник по заведеното срещу него изпълнително дело. В частната жалба са изложени и съображения, които са напълно неотносими към мотивите на обжалвания акт, а касаят правилността на постановеното от Софийски апелативен съд определение. Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – оспорва същата като недопустима по съображения в писмен отговор от 28.08.2013 г. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от [фирма], [населено място] частна касационна жалба срещу определение № 785 от 04.04.2013 г. по ч. т. д. № 1291/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното по реда на чл. 435 ГПК определение от 12.02.2013 г. по ч. гр. д. № 16409/2012г. на Софийски градски съд, ГК, ІІ-Д състав, съставът на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е счел същата за недопустима, тъй като е насочена срещу акт, който не подлежи на обжалване. Като се е позовал на задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 3 от 2005 г. на ОСГК на ВКС, първият тричленен състав е приел, че когато производството по подадена жалба срещу действията на съдебен изпълнител е прекратено, това определение подлежи на инстанционен контрол пред съответния апелативен съд и че неговият акт е окончателен. Настоящият състав споделя изцяло изложените в обжалваното определение мотиви за недопустимост на частната касационна жалба. В случаите, когато се обжалват действия на съдебния изпълнител по реда на чл. 435 и сл. ГПК, окръжният съд се произнася като контролен орган, а не като въззивна инстанция. Постановените от него определения, преграждащи развитието на производството по жалбата, представляват акт на първоинстанционен съд и поради това подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд. Съгласно задължителната съдебна практика – т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2005 г. на ОСГК и ТК на ВКС, производството пред апелативния съд е окончателно. Като съобразено с посочената практика, постановеното от първия тричленен състав определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение