Определение № 183 от 10.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3463/2013 г.

Производството е образувано по касационна жалба на П. М. М., А. С. Г. и К. С. Г., чрез пълномощника им адвокат К., [населено място], срещу въззивно решение от 01.02.2013г. по гр.д.№780/2010г. на Бургаския окръжен съд. При проверка редовността на образуваното производство по касационната жалба, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., констатира следното: С обжалваното решение М. К., П. М., А. К. А. Г., К. Г. и [фирма] са осъдени на предадат на М. И. и К. П. владението и ползването на следния недвижим имот: 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 44094.21.4, находящ се в [населено място], [община], м.»Рибарницата» с площ 5002 кв.м. с начин на трайно ползване –незастроен имот за курортно рекреционен обект /с посочени съседи/, от който имот са обособени УПИ ІІ-21004, УПИ ІІІ-21004, УПИ ІV-21004, УПИ V-21004 като [фирма] следва да предаде влазедието на 1/3 ид.ч. от закупения имот с нотариален акт №108/2004г., а останалите 3568 кв.м., представляващи разликата между общата площ от 5002 кв.м. и 1434 кв.м., представляващи площта на УПИ ІІІ-021004, следва да бъдат предадени от М. К., П. М., А. К. А. Г. и К. Г.. Искът по чл.108 ЗС е отхвърлен в останалата част и са оставени без разглеждане въззивнате жалби касаещи исковете по чл.26 ЗЗД. В мотивите на въззивното решение е прието, че ищците се легитимират като собственици на 1/3 ид.ч. от процесния имот /бивша нива от 5003 кв.м., възстановена по реда на ЗСПЗЗ/, с идентификатор 44094.21.4, находящ се в [населено място], [община], от който са обособени четири УПИ /ІІ,ІІІ,ІV,V/. Ответното дружество е закупило през 2004г. като част от целия имот 1434 кв.м., представляващи площта на УПИ ІІІ-021004. Затова дружеството е осъдено да предаде владението на владяната от него част от стария имот, а за ответниците физически лица е прието, че следва да предадат владението на останалата част, съобразно правата на ищците. В диспозитива на решението обаче ответниците физически лица са осъдени да предадт владението на 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 44094.21.4 с площ 5002кв.м. като са осъдени да предадат владението на 3568 кв.м. /разлика между общата площ и 1434 кв.м. – площта на УПИ ІІІ-021004/ от този имот, а не на 1/3 от тази площ. Следователно не е отразена формираната в мотивите воля относно материалноправната легитимация на ищците за 1/3 ид.ч. от имота. С оглед изложеното делото следва да се върне на Бургаския окръжен съд за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка в посочената част, съобразно приетото в мотивите на обжалваното решение. С оглед горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.