Определение № 78 от 22.02.2010 г. на ВКС по д. № 45/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Н. срещу въззивното разпореждане на Ловешки окръжен с. /ОС/ №1684/30.11.09 г. по гр.д. №564/09 г., с което е върната като просрочена частната му касационна жалба на касатора срещу постановеното по делото въззивно определение. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на разпореждането и се иска отмяната му. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване пред ВКС въззивно разпореждане и е допустима, но неоснователна: С определение от 26.10.09 г., съобщено / връчено/ на касатора с указание за обжалваемостта му на 9.11.09 г., въззивният с. е потвърдил първоинстанционното определение за прекратяване производството по исковата му молба. Частна касационна жалба срещу въззивното определение касаторът В. Н. е подал на 25.11.09 г., към молба от същата дата. Частната касационна жалба е подадена след изтичане на едноседмичния срок за обжалване на въззивното определение, посочен в него, към който съобщението препраща; затова законосъобразно е върната като просрочена и недопустима от въззивния с. с обжалваното сега разпореждане. Частната жалба е неоснователна –обжалваното въззивно разпореждане е правилно и следва да бъде оставено в сила. Затова ВКС на РБ, трето гр. о.