Определение № 156 от 22.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4502/2013 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С молба от 04.03.2014г. ответникът [фирма] със седалище [населено място], [община], чрез пълномощника си адв. Г. Д. моли да се измени в частта за разноските решението на ВКС, № 32 от 25.02.2014г., постановено по настоящото гр.д. № 4502/2013г. ІІІ г.о. Ответницата по молбата С. В. Б. чрез пълномощника си адв. Р. Д. изразява становище за неоснователност на искането за намаляване на присъдените разноски. Молбата е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна поради следните съображения: Минималният размер на адвокатското възнаграждение по неоценяемите искове е 310 лв., а по оценяемият иск съобразно цената му – 674 лв. Направените от ищцата разноски за трите съдебни инстанции са в размер на 1830 лв., от тях присъдени са 890 лв. Дори и адвокатското възнаграждение за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ да се определи на 150 лв. съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение /в отменената редакция/, то общият размер от 460 лв. е минималният, под който не би могло да се договаря, но правната и фактическа сложност на делото не съответстват на този минимум. Неоснователни са доводите, че поради отхвърляне на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ не следва да се присъждат разноски за водене на делото по този иск. Искът е отхвърлен поради извършено прихващане с други изплатени на ищцата суми, след като е установена неговата основателност. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение