Определение № 713 от 14.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 2163/2014 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба на Лидия А. С. от [населено място] срещу определение №957 от 23.05.2014г. по ч. т. д.590/14г. на Пловдивски апелативен съд. Ответникът по касация – [фирма] – [населено място] е на становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното: Частната жалба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. С определението, предмет на обжалване, постановено в производство по чл.629а, ал.1ТЗ, са отменени определения № 196/04.03.2014г. и №306/26.03.2014г. по т.д. №6/14г. на Кърджалийски окръжен съд и по същество е оставено без уважение искането на настоящия жалбоподател за допускане на предварителни обезпечителни мерки по чл.629аТЗ- спиране изпълнението по изп. д.№ 201281 и № 10128120401814 на ЧСИ Р. С. и налагане на възбрана върху недвижим имот, находящ се в [населено място]. Законосъобразно, съставът на П. е посочил, че атакуваното определение е окончателно, тъй като постановеният от него съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Чл.613а, ал.1 ТЗ изрично изброява актовете, които подлежат на триинстанционен контрол по реда на ГПК, като с ал.3 на текста императивно е указано, че извън случаите по ал.1, постановените от окръжните съдилища в производство по несъстоятелност актове, подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд. Следователно, обжалваното определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на Пловдивски апелативен съд е изчерпан реда за обжалване и постановения от него акт е влязъл в сила.