Определение № 3385 от 19.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3824/2025 г.

Постъпила е молба от адвокат К. М. да бъде изменено определение №2079 от 21.04.2026 г. по гр.д. №3824/2025 г., на ВКС, ІII г.о., като и се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв в размер на 5 310.57 евро за осъщественото процесуално представителство на Д. С. Ф., вместо присъденото – 2 500 евро. Изложени са твърдения, че 5 310.57 евро е минималното възнаграждение според Наредба №1/2004 г. Молбата е подадена в срока по чл.248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С посоченото определение не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 132 от 09.07.2025 г. по в.гр.д. № 27/2025 г. на Апелативен съд - Варна. Оставено е без уважение искането на И. Г. Д. и В. С. Д. за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл. 268 и сл. ГПК във вр. с чл. 267 ДФЕС. Пред ВКС не е проведено открито съдебно заседание, в което е участвала адвокат К. Д.. Няма основание за увеличавене на определеното адвокатско възнаграждение и съобразно задължителния характер на даденото от СЕС с решение от 25.01.2024 г. по дело №С-432/22 тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, че определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни за съда. Посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатски възнаграждения могат да служат единствено като ориентир, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Касационното обжалване в случая не е допуснато, защото по повдигнатите въпроси, които са относими, въззивният съд е съобразил трайната и последователна практика на ВКС. Ето защо молбата е неоснователна. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.