Определение № 2169 от 29.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1460/2025 г.
ВКСI гражданско отделение29.04.2025 г.докладчик Бонка Дечева
Диспозитив
ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ ПО СЪЩЕСТВО молба вх. № 271149/15.05.2024 г., подадена от „Тома строй“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК 203017188 за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на въззивно решение № 1466/01.12.2022 г по гр. д. № 1909/2022 г. на Апелативен съд - София във влязлата в сила част, с която е признато за установено по предявения от „Климатроник“ ООД против „Тома строй“ ЕООД /в несъстоятелност/ иск по чл. 108 ЗС, че ищецът „Климатроник“ ЕООД е собственик на основание постановление за възлагане от 04.02.2016 г. по изп.д. № 20148380410887 на ЧСИ М. Б. на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място], адрес [населено място], общ. „Т.“, [улица], ет. ***, с площ от 92.60 кв.м. и 13/72 ид. ч. от общите части на сградата Делото да се докладва за насрочване, след което да се призоват страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Постъпила е молба вх. № 271149/15.05.2024 г., подадена от „Тома строй“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК 203017188 за отмяна на основание чл. 303, ал.1,т.1 ГПК на въззивно решение № 1466/01.12.2022 г по гр. д. № 1909/2022 г. на Апелативен съд - София в частта, с която е признато за установено по предявения от „Климатроник“ ООД против „Тома строй“ ЕООД /в несъстоятелност/ иск по чл. 108 ЗС, че ищецът „Климатроник“ ЕООД е собственик на основание постановление за възлагане от 04.02.2016 г. по изп.д. № 20148380410887 на ЧСИ М. Б. на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място], адрес [населено място], общ. „Т.“, [улица], ет. ***, с площ от 92.60 кв.м. и 13/72 ид. ч. от общите части на сградата, след като е отменено в тази част първоинстанционното решение № 260719/28.02.2022 г., по гр. д. № 8154/2018 г. на Софийски градски съд. В тази част въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с определение № 786 от 22.02.2024 г. по гр.д.№ 1595/2023 г. на ВКС, ІІ гр.о. Молителите твърдят, че е налице ново обстоятелство, установено с ново доказателство – обезпечителни заповеди на Окръжен съд-Силистра по ч.т.д.23/2016 г. в полза на „РОСГ“ ЕООД, молба вх.№ 10443/ 05.02.2016г. на „РОСГ“ ЕООД по изп.д.№ 887/2014 г., обезпечителна заповед от 27.04.2016 т. по т.д.№ 31/2016 г. на Окръжен съд-Силистра, обезпечителна заповед от 16.06.2016 г. по т.д.№ 95/2016г. на ОС-Силистра, обезпечителна заповед от 22.08.2016 г. по гр.д.№ 10169/2016 г., определение № 193 от 10.08.2018 г. по в.ч.т.д.№ 250/2018 г. на Апелативен съд-Велико Търново. Според молителя, представените обезпечителни заповеди установяват, че предвид спиране на изпълнението с тях, са спрели да текат и сроковете за обжалване на постановлението за възлагане и като последица от това следва да се съобрази реда за вписване в имотния регистър, от което следва да се направи извод, че ищецът неправилно е признат за собственик на процесния имот. Ответникът по молбата „Климатроник“ ООД оспорва предпоставките на чл. 307, ал.2 ГПК, конкретно това, че представените доказателства се представят като новооткрити, а те са приложени към приложените копия от изпълнителни дела, че доводи за реда за вписване в имотния регистър вече са правени пред въззивното производство, поради което те не са новооткрити обстоятелства и няма да променят изхода от спора. Ответникът по молбата „Обединена българска банка“ АД оспорва допустимостта и основателността на молбата, но по съображения, че представените доказателства не са новооткрити, били са известни на молителя и са част от материалите по делото, а молителя не може да се позовава на бездействието си и да прави доводи във връзка с тях. Съдът на основание чл. 307, ал.1 от ГПК при проверка допустимостта на молбата, констатира следното: В частта, с която се иска отмяна на въззивното решение, с която е признато, че ищеца „Климатроник“ ЕООД е собственик на основание постановление за възлагане от 04.02.2016 г. по изп.д. № 20148380410887 на ЧСИ М. Б. на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място], адрес [населено място], общ. „Т.“, [улица], ет. ***, с площ от 92.60 кв.м. и 13/72 ид. ч. от общите части на сградата, съдебният акт на САС е влязъл в сила на 22.02.2024 г., съгласно чл. 296, т.3 ГПК. На тази дата, с определение № 786/22.02.2024 г. по гр.д.№ 1595/2023 г. на ВКС, ІІ гр.о., не е допуснато до касационно обжалване на въззивното решение в тази част. Молбата за отмяна е подадена на 15.05.2024 г. - в тримесечен срок, съгласно чл. 305, ал.1, т.1 ГПК от влизане в сила на тази част от въззивното решение. Следователно молбата е подадена в срок от надлежна страна, против която е постановено неблагоприятно решение. По съдържание молбата съдържа посочване и обосноваване на основанието по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Въпрос по същество на молбата за отмяна е дали представените доказателства са новооткрити, дали страната е могла да узнае за тях към момента на разглеждане на делото пред инстанциите по същество, дали тези доказателства установяват относими за спора по същество обстоятелства, т.е. дали са от съществено значение за изхода от спора така, че да доведат до различен резултат от този, по който вече е формирана сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение. Предвид изложеното, следва да се допусне до разглеждане по същество подадената в срок, редовна по съдържание молба за отмяна. Водим от горното, Върховен касационен съд, състав на първо гр.о.