Решение № 15204 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4461/2010 г.

Решение № 15204 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4461/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Миграция" - ГДОП, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Росица Грудева, против решение № 8 от 09.02.2009 г. по адм. д. № 7816/2009 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отменена негова заповед № ЗДМ-239/18.04.2006 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 40, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ. Касационните доводи са за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК. Ответникът по касационната жалба - Гуо Айлинг, гражданка на Китай, чрез упълномощения си процесуален представител адв. Илиев от АК Велико Търново, оспорва жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба вх. № Ж-563/22.10.2009 г. в регистратурата на Дирекция "Миграция" - ГДОП, против заповед № ЗДМ-239/18.04.2006 г., издадена от директора на Дирекцията, с която на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ, вр. с чл. 121б, ал. 2, т. 1 ЗМВР е отнето правото на постоянно пребиваване на ГУО АЙЛИНГ/GUO AILING, гражданка на Китай, родена на 24.04.1962 г. В депозираната жалба се развиват подробни оплаквания за допуснато нарушение на приложимия материален закон при постановяване на акта поради несъобразяването му с чл. 9, § 1, б."в" от Директива 2003/109/ЕО относно статута на дългосрочно пребиваващите граждани от трети страни и Директива 2003/86/ЕО относно правото на събиране на семейството. Въз основа на това се релевира довод за незаконосъобразност на заповедта и се претендира отмяната й. С решението, предмет на настоящото производство, АССГ е отменил оспорената заповед поради несъответствието й с предвижданията на цитираните Директиви. Изложил е подробни мотиви за примата на общностното право, които са принципно верни, но неприложими към фактите по настоящото дело. В случая оспореният административен акт е издаден на 18.04.2006 г., т. е. преди присъединяването на България към Европейския съюз. Безспорно е, че от 01.01.2007 г. учредителните договори на Европейския съюз и актовете на неговите институции, приети преди присъединяването на Република България, са задължителни за страната. Според общите правила за темпоралното действие на материалноправните норми обаче, и съгласно константната практика на Съда на Европейския съюз, правото на Съюза не се прилага към фактически състави, осъществили се преди членството на държавата в Съюза. С оглед на това Директиви 2003/109/ЕО и № 2003/86/ЕО на Съвета са неприложими към конкретния казус. Съгласно разпоредбата на чл. 142 АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява според фактите към момента на издаването му, а последващи факти се вземат предвид само ако променят съществувалото към този момент правно положение, т. е. ако действат с обратна сила. Под нови факти от значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК следва да се разбират факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти, т. е. същите да са от значение за решаване на делото по същество. Приложимостта на Директивите като част от общностното право на Европейския съюз след 1.01.2007 г. не съставлява правопроменящ юридически факт, чието действие може да опорочи вече възникнало и валидно упражнено публично право, породи което изискванията им са ирелевантни за законосъобразността на обжалваната заповед. Правно значение за делото имат само нови факти, които може да променят съществувалото към момента на издаване на атакуваната заповед правно положение и на които по силата на нормативен акт е придадено обратно действие. В този аспект предвижданията на Директива 2003/109/ЕО относно статута на дългосрочно пребиваващите граждани от трети страни и Директива 2003/86/ЕО относно правото на събиране на семейството нямат правоизменящо значение досежно осъщественият правопроизводящ юридически факт. Ето защо членството на Република България в Европейския съюз и произтичащото от него приложение на актовете на общностното право не съставлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, респ. не може да бъде квалифицирано като отменително основание по чл. 146 АПК. Поради това, противно на възприетото от съда, този факт е неотносим към спора и касационното оплакване в тази насока е основателно. Обстоятелството, че актът е връчен на адресатката на 7.10.2009 г. не налага различен извод относно приложимото материално право. Съгласно чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ принудителните административни мерки се налагат със заповеди на конкретно посочени органи или на оправомощени от тях лица. Следователно законодателят е свързал прилагането на ПАМ с издаването на съответния акт, а не със неговото съобщаване и изпълняемост. Административният акт произвежда действие от момента на неговото издаване, т. к. правните му последици настъпват тогава, поради това, че волеизявлението на административния орган, обективирано в акта е насочено към промяна на определени правоотношения, такива, каквито са към момента и за в бъдеще. Правната сила на акта съществува от датата на неговото издаване, но се проявява посредством неговото изпълнение, с което реално се осъществява и промяната в правоотношението. Самото изпълнение е свързано с узнаване (връчване) на акта и се реализира в по-късен момент от пораждане на правното му действие. Ето защо принципът на административното правосъдие, че законосъобразността на административните актове се преценява към момента на тяхното издаване, освен ако със закон не е установено друго, е приложим на общо основание и в конкретния случай. ЗЧРБ не установява друго, поради което законосъобразността на обжалваната заповед на директора на дирекция "Миграция" - МВР следва да бъде преценена към датата на нейното издаване - 18.04.2006 г. Съдебната инстанция по същество преценява законосъобразността на обжалвания административен акт на основата на съдържащите се в него фактически основания за издаването му (чл. 142, ал. 1 АПК), като проверява дали те действително са се осъществили и ако са се осъществили следват ли от тях по силата на правна норма разпоредените правни последици. Т. е. законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или заменя. От своя страна касационният съд се произнася по нарушения на материалния или процесуален закон единствено на основата на съдържащите се в обжалваното решение фактически констатации - чл. 220 АПК. В тази фаза на производството е недопустимо установяването на нова фактическа обстановка, като преценката за правилното приложение на закона при постановяване на съдебния акт се базира на установените от инстанцията по същество релевантни за спора юридически факти. Извън развитата теза за нарушение на актове на Европейското законодателство, в оспореното решение не са изложени съображения относно съществуването на възприетите от органа материалноправни предпоставки за постановяване на ПАМ на соченото основание, като решаващият съд не е обсъдил всички наведени от жалбоподателката доводи и възражения и представените доказателства относно пребиваването в страната и семейното й положение. Не е анализирал предвижданията на разпоредбите на чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ, респ. чл. 54 от Правилника за прилагане на ЗЧРБ и чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, във връзка с оплакванията на чужденката в тази насока. Изложеното налага извод, че при разглеждане на делото е допуснато и нарушение на съдопроизводствените правила, вследствие на което спорът е останал неизяснен откъм фактическа страна. След отмяна на обжалваното решение, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да събере надлежни доказателства относно пребиваването на китайската гражданка в страната в рамките на календарната 2005 г., като обсъди и вече представените такива от значение за законосъобразността на обжалваната заповед. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1-ва АПК, Върховният административен съд, седмо отделение