Определение № 8942 от 18.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4831/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по частна жалба на Административен ръководител на Районна прокуратура – гр. Велико Търново срещу Определение № 345/19.03.2024 г., постановено по адм. дело № 263/2023 г. по описа на Административен съд - Габрово, с което по реда на чл. 248 от ГПК е допълнено Определение № 1120/ 06.12.2023 г., постановено по адм. дело № 263/2023 г. по описа на Административен съд – Габрово, като е осъдена Районна прокуратура – Велико Търново да заплати на К. Г. Т. от гр. Елена сумата от 40,00 /четиридесет/ лева, представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното определение, поради неприложимост на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), а на НПК, ЗСВ и Инструкция за деловодната дейност и документооборота в Прокуратурата на Република България и липсата в случая на административен акт и съответно на оттеглянето му. Иска да бъде отменено обжалваното определение. Ответникът - К. Г. Т. излага съображения за недопустимост на частната жалба поради просрочие, като иска същата да бъде оставена без разглеждане. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е недопустима. Частната жалба е подадена в срок. Възражението на ответника за недопустимост на частната жалба поради просрочие, е неоснователно. Видно доказателствата по първоинстанционното дело, съобщение с препис от Определение № 345/19.03.2024 г. по адм. дело № 263/2023 г. (лист 34) е връчено, чрез адм. секретар в Районна прокуратура – гр. Велико Търново, на 25.03.2024 г. От приложения към частната жалба пощенски плик се установява, че същият е с поставено клеймо с дата на изпращане - 01.04.2024 г. Предвид горното и на основание чл. 62, ал. 2 ГПК, следва да се приеме, че частната жалбата е в срока по чл. 248, ал.3 ГПК, във връзка с 144 АПК. Частната жалба е недопустима, като подадена от ненадлежна страна. Производството по адм. дело № 263/ 2023 г. по описа на Административен съд – Габрово е образувано по жалба от К. Г. Т. срещу мълчалив отказ на наблюдаващ прокурор по подадено заявление за предоставяне на достъп за запознаване с прокурорска преписка № 006007/2023 г. по описа на Районна прокуратура – Велико Търново, съдържащо и искане да му бъде предоставен препис-копие от протокола за избор на наблюдаващ прокурор по същата преписка. С влязло в сила Определение № 1120/06.12.2023 г. по адм. дело № 263/ 2023 г. по описа на Административен съд – Габрово, жалбата на К. Г. Т., на основание чл. 159, т. 8 АПК, е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото. С обжалваното Определение № 345/19.03.2024 г., постановено по адм. дело № 263/2023 г. по описа на Административен съд - Габрово, по реда на чл. 248 от ГПК, е допълнено Определение № 1120/ 06.12.2023 г., постановено по адм. дело № 263/2023 г. по описа на Административен съд – Габрово, като е осъдена Районна прокуратура – Велико Търново да заплати на К. Г. Т. от гр. Елена сумата от 40,00 /четиридесет/ лева, представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски. Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, субсидиарно приложима и по административни дела по силата на чл. 144 АПК, съдът може да измени или допълни решението си в частта относно разноските единствено по искане на страните по делото. С Разпореждане № 1040/16.11.2023 г. на Административен съд – Габрово като ответник по делото е конституиран наблюдаващ прокурор по пр.пр №006007/2023 г. по описа на Районна прокуратура – гр. Велико Търново. Административният ръководител на Районна прокуратура – гр. Велико Търново не е бил страна по адм. дело № 263/2023 г. по описа на Административен съд - Габрово, включително в развилото се производство по чл. 248 ГПК и същият не е активно процесуално легитимиран да оспори постановеното определение. При отчитане различията в административната правосубектност на Административния ръководител на Районна прокуратура – гр. Велико Търново и юридическото лице Районна прокуратура – Велико Търново, които не могат да бъдат приравнени, въпреки наведените в частната жалба доводи, не е налице и хипотезата на чл. 210, ал. 2 АПК, тъй като оспореното съдебно определение, в частта за разноските, няма сила по отношение на частния жалбоподател, съответно не поражда право на оспорване в тази му част. Съгласно чл. 143, ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Разпоредбата на чл. 143, ал.2 АПК предвижда, че подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. Изрично в § 1, т. 6 АПК е регламентирано съдържанието на понятието "поемане на разноски от административен орган", което установява поемане на разноски от юридическото лице, в структурата на което е административният орган, без това да води до конституиране на юридическото лице като самостоятелна страна в производството. Отговорността за разноските е гражданско облигационно правоотношение, произтичащо от процесуалния закон. Административният орган няма гражданска, а само административна правосубектност и именно поради това осъждането за дължимите разноски е на юридическото лице, а не на административния орган. Това осъждане не превръща юридическото лице в страна по смисъла на чл. 153, ал. 1 АПК, поради което и не му дава право на касационна жалба, респ. частна жалба, по смисъла на чл. 210, ал. 2 АПК (Определение № 7408 от 20.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6146/2016 г., VI о., Определение № 11103 от 30.08.2012 г. по адм. д. № 7690/2012 г. на ВАС, петчл. с-в; Определение № 728 от 17.01.2011 г. по адм. д. № 3882/2010 г. на ВАС-VII отд., оставено в сила с Определение № 4642 от 01.04.2011 г. по адм. д. № 3091/2011 г. на ВАС, петчл. с-в и др.). Правото на оспорване е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на производството, за наличието на които съдът е длъжен да следи служебно. С оглед на горното частната жалба е подадена от ненадлежна страна, което прави съдебното производство недопустимо, поради което частната жалба на основание чл. 215, т.1 АПК следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство по делото да бъде прекратено. По изложените съображения, на основание чл. 236 АПК във връзка с чл. 215, т.1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,