Определение № 470 от 07.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3602/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Я. Т., подадена чрез адвокат Б.Т., срещу определение № 112/14.04.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 287/2020 год. по описа на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 137821/08.11.2019 г. на В. Я. Т., подадена против определение № 24367/18.10.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 11442/2018 г. на Софийски градски съд, и е прекратено производството по ч. гр. дело № 287/2020 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно и се иска отмяната му. Ответниците по жалбата Н. и Р. Д. не са подали писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК и не са изразили становище по жалбата. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните. За да постанови обжалваното определение, Върховният касационен съд, в предходния съдебен състав, е констатирал, че с частна жалба вх. № 137821/08.11.2019 г. пред ВКС се атакува определението, с което е разгледана молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на решението в частта за разноските. Като е съобразил, че обжалването на определението за разноски е по реда на обжалване на решението, по арг. от чл. 248, ал. 3 ГПК, както и, че в процесния случай, постановеното решение е необжалваемо, е обосновал извод, че не подлежи на обжалване и определението за неговото допълване или изменяне в частта за разноските. По изложените съображения, е счел частната жалба за процесуално недопустима, като насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Така постановеното определение е правилно. В настоящата частна жалба, жалбоподателят излага възражения, че произнасянето по подадената от него частна касационна жалба е допустимо, тъй като определенията, постановени по реда на чл.248 ГПК, подлежат на самостоятелен инстанционен контрол. Настоящият съдебен състав не споделя тези доводи. Съдът разполага с процесуална възможност да обсъжда конкретно изложени от страната обстоятелства само при наличие на предвиден процесуален ред за това. В хипотеза като настоящата, законът / в чл. 274, ал. 4 ГПК/ изключва касационното обжалване на определението, постановено по дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване. Липсата на предвиден правен ред за обжалване изключва възможността от произнасяне. Постановеният обжалван акт е правилен и следва да бъде потвърден. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г.о.