Определение № 10610 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9969/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Булпол Център“ ООД, гр. София, ЕИК 121810019, против Определение № 26849/08.08.2025г. по адм.д. № 5464/2025г. на Административен съд София – град, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против Акт за утвърждаване на Общо разпореждане за създаване на нивата на запасите за извънредни ситуации за задължените лица и Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ за периода 01.07.2025 г. - 30.06.2026 г., определени въз основа на среднодневния нетен внос и вътреобщностни пристигания на нефт и нефтопродукти, съгласно чл. 12 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, издаден от председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, и производството по делото е прекратено. Наведени са доводи за неправилност на определението като се иска отмяната му. Ответникът – председателят на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ в писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна. Върховният административен съд (ВАС), състав на шесто отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на „Булпол Център“ ООД срещу оспорения акт и е прекратил производството по делото. За да достигне до този резултат административният съд е приел, че същият не представлява индивидуален административен акт, а е част от производството по неговото издаване. Изложени са мотиви, че последният не подлежи на обжалване на основание чл. 21, ал. 5 от АПК. Определение е правилно. Административният съд правилно е установил значимите за спора фактически обстоятелства и е достигнал до обосновани правни изводи, че оспореният акт не представлява административен акт, а е част от производството по неговото издаване, поради което по силата на чл. 21, ал 5 от АПК не подлежи на самостоятелно обжалване. Актът за утвърждаване на Общо разпореждане за създаване на нивата на запасите за извънредни ситуации за задължените лица и Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ за периода 01.07.2025 г. - 30.06.2026 г., определени въз основа на среднодневния нетен внос и вътреобщностни пристигания на нефт и нефтопродукти, представлява по естеството си обобщен списък на всички задължени лица и Агенцията с техните нива за извънредни ситуации и е междинен акт в производството по определяне на индивидуалните нива на запасите за извънредни ситуации, който е задължителен етап, но няма самостоятелно правно действие, каквото има издаденото Разпореждане за създаване на запасите за извънредни ситуации № Р-12-43/28.04.2025г. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от АПК, не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални административни актове. Актовете по чл. 21, ал. 5 от АПК не подлежат на самостоятелно обжалване. Съдебният контрол следва да бъде извършен върху крайния акт, с който завършва производството, а именно – визираното Разпореждане за създаване на запасите за извънредни ситуации № Р-12-43/28.04.2025г. С оспорения акт не се създават права или задължения или непосредствено не се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, той е част от административното производство по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК по определяне на индивидуални нива на запасите за извънредни ситуации на задължените субекти, което приключва с издаване на индивидуалното разпореждане за създаване на нива на ЗИС. В случая липсва годен за обжалване пред съд индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1-4 от АПК. Касае се за ненадлежно упражняване на правото на съдебно оспорване, което попада в приложното поле на чл. 159, т. 1 от АПК и изключва съдебния контрол, т.к. процесуално недопустима жалба не би могла валидно да сезира съда с искане да я разгледа и реши спора по същество. Ето защо, като е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,